Постинг
17.08.2011 15:06 -
Ще спасяват ли ЕС с еврооблигации ?
Иван Аладжов
Липса на солидарност в ЕС ?
Кризата държи ЕС в задушаваща прегръдка. Все повече държави са пред фалит. Де факто банкрутирали са Гърция, Ирландия и Португалия. Акутно заплашени са още Испания, Кипър, Италия и Белгия. Тези страни вече не са в състояние да рефинансират разходите си при поносимо ниво на лихвите по емитираните от тях облигации. Скъпите пари в комбинация с огромните заеми превърнаха тези страни в пациенти за интензивното отделение. Има няколко възможности за реанимиране на полуфалиралите държави. Една от тях е емитирането на еврооблигации. Това означава, че отделните държави вече няма да издават свои национални ценни книжа, а облигации от името на всичките 17 страни в еврозоната.
Привържениците на еврооблигациите засега остават сравнително тихи. Въздържанието се дължи на високата политическа цена, която трябва да се плати. Еврооблигациите ще функционират само ако финансовите министри в еврозоната се лишат от правото да вършат това, което те смятат за добре. Т.е. значително орязване на правата на държавите по валутни и финансови въпроси. Загубата на суверенитет би била значителна, защото националните парламенти ще се разделят с възможността да определят националната бюджетна политика.
Ако всички страни от еврозоната издават общи облигации, това би означавало, че по-солидните като например Германия, Холандия и Финландия ще плащат повече отсега, като за по-слабите държави ще е по-изгодно. Само за ФРГ допълнителните разходи ще са над 30 млрд. евро годишно. От тази гледна точка е разбираема позицията на Берлин, че се противопоставя на тази идея. Но, от друга страна, Германия е основният печеливш от въвеждането на еврото като по-мека валута от бившата марка. ФРГ успя да увеличи значетелно износа си за сметка на по-слабите страни. През последното десетилетие експортът й към Гърция и Испания скочи с около 60%. Конкурентоспособността на немската икономика се е увеличила за този период с 25% за сметка на другите страни-членки, което е в полза на немското стопанство. То е произвело и спечелило повече от износа и е успяло да задържи безработицата на по-ниски нива от другите страни.
А дали ще се намери достатъчно воля за солидарност в ЕС и дали еврооблигациите ще се окажат медикаментът, който трябва да се приложи, за да го бъде ЕС, ще покаже бъдещето. Защото дори ако се премине към емитиране на еврооблигации, това не гарантира автоматически успех. Слабо развитите страни в ЕС трябва да правят повече от досега, за да реализират траен ефект от по-изгодните заеми. Понеже лихвените облекчения, от които се възползваха изостаналите страни след въвеждането на еврото, не бяха използвани оптимално от тях, за да стабилизират икономиките си, а предимно за потребление.
И еврооблигациите могат накрая да се окажат поредната дрога с временно болкоуспокояващо въздействие. И с тях оцеляването на ЕС ще остане на кантар.
Липса на солидарност в ЕС ?
Кризата държи ЕС в задушаваща прегръдка. Все повече държави са пред фалит. Де факто банкрутирали са Гърция, Ирландия и Португалия. Акутно заплашени са още Испания, Кипър, Италия и Белгия. Тези страни вече не са в състояние да рефинансират разходите си при поносимо ниво на лихвите по емитираните от тях облигации. Скъпите пари в комбинация с огромните заеми превърнаха тези страни в пациенти за интензивното отделение. Има няколко възможности за реанимиране на полуфалиралите държави. Една от тях е емитирането на еврооблигации. Това означава, че отделните държави вече няма да издават свои национални ценни книжа, а облигации от името на всичките 17 страни в еврозоната.
Привържениците на еврооблигациите засега остават сравнително тихи. Въздържанието се дължи на високата политическа цена, която трябва да се плати. Еврооблигациите ще функционират само ако финансовите министри в еврозоната се лишат от правото да вършат това, което те смятат за добре. Т.е. значително орязване на правата на държавите по валутни и финансови въпроси. Загубата на суверенитет би била значителна, защото националните парламенти ще се разделят с възможността да определят националната бюджетна политика.
Ако всички страни от еврозоната издават общи облигации, това би означавало, че по-солидните като например Германия, Холандия и Финландия ще плащат повече отсега, като за по-слабите държави ще е по-изгодно. Само за ФРГ допълнителните разходи ще са над 30 млрд. евро годишно. От тази гледна точка е разбираема позицията на Берлин, че се противопоставя на тази идея. Но, от друга страна, Германия е основният печеливш от въвеждането на еврото като по-мека валута от бившата марка. ФРГ успя да увеличи значетелно износа си за сметка на по-слабите страни. През последното десетилетие експортът й към Гърция и Испания скочи с около 60%. Конкурентоспособността на немската икономика се е увеличила за този период с 25% за сметка на другите страни-членки, което е в полза на немското стопанство. То е произвело и спечелило повече от износа и е успяло да задържи безработицата на по-ниски нива от другите страни.
А дали ще се намери достатъчно воля за солидарност в ЕС и дали еврооблигациите ще се окажат медикаментът, който трябва да се приложи, за да го бъде ЕС, ще покаже бъдещето. Защото дори ако се премине към емитиране на еврооблигации, това не гарантира автоматически успех. Слабо развитите страни в ЕС трябва да правят повече от досега, за да реализират траен ефект от по-изгодните заеми. Понеже лихвените облекчения, от които се възползваха изостаналите страни след въвеждането на еврото, не бяха използвани оптимално от тях, за да стабилизират икономиките си, а предимно за потребление.
И еврооблигациите могат накрая да се окажат поредната дрога с временно болкоуспокояващо въздействие. И с тях оцеляването на ЕС ще остане на кантар.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
