Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.04.2013 13:34 - ОПОЗИЦИЯТА ВЪВ ВЕНЕЦУЕЛА ПОСЯГА КЪМ НАСИЛИЕТО
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 3845 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 29.04.2013 13:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

НИКОЛАС МАДУРО МАКАР И С МАЛКО СПЕЧЕЛИ ИЗБОРИТЕ ЗА ПРЕЗИДЕНТ

След продължителна борба с рака и след смъртта на Уго Чавес, Николас Мадуро, кандидат на лявата изборна коалиция и на "Обединената социалистическа партия" на страната (PSUV) спечели на 14 април 2013 г. новите президентски избори с 50,75%, малка преднина пред кандидата на буржоазната опозиция, Енрике Каприльяс, който получи 48,98%.

Победата се оказа по-малка от очакваната. Големите социологически агенции на страната само до преди седмица предсказваха победа за Мадуро със 7 до 10%, а той спечели с 260 000 гласа повече. По този начин се повтори драмата от изборите на Чавес миналата 2012 година, когато Каприльяс успя да го догони и да намали аванса му от 30% на 11%.

Въпреки че представителите на опозицията и особено кандидатът й Каприльяс говорят за фалшифициране на резултата, същото твърдят и "чавистите", чиито предизборни проучвания им даваха убедителна преднина (от 5 до 10%). Според мнението на експрезидента на САЩ, Джими Картър, обаче, признат експерт по тези проблеми, след 92 проучвания по този въпрос той заявява, че избирателната система на Венецуела е най-сигурната в света, а международен наблюдател и познавач на изборите в Латинска Америка (UNASUR) е убеден, че манипулация при нея практически е невъзможна.

 

ИЗБОРНИ РАЗЛИЧИЯ В РЕГИОНИТЕ НА СТРАНАТА

Ако се обърнем към резултатите по региони, установяваме една доста диференцирана картина. Досега Чавес беше печелил във всички или почти във всички от тях, докато Мадуро загуби в 8 от общо 23 федерални щата. Защо? Предвид не особено укрепените позиции на "чавизма" в тези 8 района, подобен изход се очакваше. Три от тях (Tachira, Zulia u Nueva Esparta) до  декември м.г. бяха управлявани от опозицията, но след това попаднаха във властта на "чавистите" заради слаби опозиционни представители.

Двете провинции, Лара и Миранда, от своя страна, винаги са били крепост на опозицията, а в трите други щата (Merida, Bolivar u Anzoategui) регионалната инфраструктурна и икономическа политика на "чавистите" през последнте години бе силно критикувана, така че там също се очакваше тяхната загуба. Във всичките останали 23 провинции, обаче, в които "чавизмът" се беше консолидирал, Мадуро спечели, което е показател, че силата на социалистическия проект там си каза думата. Освен тези фактори, убедителните победи на Чавес се дължат и на обаятелния му личен профил и голямата му известност сред населението. До смъртта си той бе обходил и познаваше почти всички кътчета на страната.

НЕЕДНАКВИ ИЗХОДНИ ПОЗИЦИИ

Предизборната борба, въпреки казаното по-горе, съвсем не беше леко начинание за Мадуро, независимо, че страната емоционално бе залята от скръб по кончината на Чавес и че всички знаеха за неговата препоръка за избор на Мадуро. От друга страна, обаче, не може да се пренебрегне и факта, че в Латинска Америка изборите за президент са избори за личност и електората в значителна степен се влияе от харизмата на кандидата и неговата популярност. А в това отношение дългогодишният външен министър Мадуро, който едва през есента на миналата година бе издигнат за вицепрезидент, не беше доизградил още своя имидж. Той беше верен съмишленик и сътрудник на Чавес, но действаше по-скоро в сянката на своя голям предшественик и не му достигна време, за да изработи свой профил сред обществото.

Противно на това, Каприльяс е син на една от най-богатите фамилии на Венецуела, губернатор е на най-населената, обхващаща части и от столицата провинция в страната, Миранда и (подобно на Берлускони) притежава и своя частна медийна компания. Освен това, той започна борбата за президенткия пост с аванс от де факто две години, когато за изборите 2012 г. като противник на Чавес, той обходи почти всички райони на страната.

Мадуро имаше предимство в държавните медии. Но във Венецуела те играят второстепенна роля в медийното пространство; което се владее преимуществено от частни концерни, които не само подкрепят Каприльяс и твърде разединената опозиция, но от времето на медийно инспирирания преврат през 2002 г. я ръководят и обединяват. В замяна на това държавните предаватели според програмното си профилиране и аудитория са по-скоро културни медии. Освен това, три от най-големите вестници в страната са собственост на бащата на Каприльяс, Улимас Нотисиас, а останалите ("El National" и "El Universal") са традиционно дясно ориентирани.

 НЕПОЧТЕНИТЕ МЕТОДИ НА ОПОЗИЦИЯТА В ПРЕДИЗБОРНАТА БОРБА

През целия предиборен период опозицията водеше борбата срещу Мадуро и "чавистите" по един твърде недостоен начин - или ловко прикрита зад лицемерни социално популистки лозунги или открито брутално, с методите на политическия шантаж и терор. Съдържателно тя се представяше като по-добрата социалистическа алтернатива от "чавистите", заявявайки: "ние няма да правим техните грешки, а ще провеждаме същата социална политика, само че по-добре от тях". Опозицията демагогски си беше присвоила директно или леко променени символите на "чавизма". Тя бе кръстила, например, предизборният си щаб "Comando Simon Bolivar", на името на идола на "чавистите", а не се и притесняваше да ползва техните социални послания директно или с леки видоизменения.

Наред с това, тя не се свенеше да нанася и открити непочтени удари срещу престижа на Мадуро, които намериха и международен отзвук. За него, профсъюзния деец и някогашен автобусен шофьор, тя рисуваше образа на неспособния, неквалифициран политик, който като министър на външните работи остана дори незапознат с вътрешните проблеми на страната. А освен клеветническата си кампания опозицията вкара в действие и откровено саботажни приоми - съвсем "случайно" се появиха (както на изборите за парламент 2010 г. и за президент 2012 г.) трайни прекъсвания на тока точно в онези райони и точно във времето, когато Мадуро провеждаше своите предизборни мероприятия. Особено ефективен за целта се оказа не само открития саботаж в трансформаторните подстанции, но и запалените купища автомобилни гуми под далекопроводите с високо напрежение.

Но и това не изчерпва палитрата им от недостойни методи. От януари т.г., след като стана ясно, че ще има нови избори, щандовета на частните супермаркети се опразниха като с магическа пръчка от продукти от първа необходимост като захар и мляко, както и от неотменими вещи за лична употреба - тоалетна хартия, дамски превръзки, памперси и прочие. Както по време и на минали политически кризи, те можеха да бъдат намерени само в държавните магазини. Но и там недостигащите укрити стоки бяха изкупени от частни улични спекуланти, за да бъдат препродавани след това на черноборсаджийски цени.

 СЪРЦЕВИНАТА НА КАМПАНИЯТА НА МАДУРО - УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА "ЧАВИЗМА"

Мадуро, от своя страна, провеждаше кампанията си съвсем коректно. Тя бе насочена както към привържениците на "чавизма", така и към гласувалите против него. В нея той обещаваше приемственост, задълбочаване и разширяване на досегашншя политически курс. Отправната точка на посланията му, бе "наследството на Чавес". Вниманието му беше насочено главно към решаване на неотложните проблеми на страната - високата престъпност, безаварийното енергоснабдяване, структурните проблеми в промишлените (вкл. и държавните) предприятия и индустриализирането на Венецуела. Тези програмни акценти бяха представени изопачено от опозицията като признание на Мадуро за допуснати до сега грешки и слабости. Между другото, Мадуро възприе изцяло последната представена от Чавес предизборна програма от 2012 г., като само допълни и конкретизира по определени ключови въпроси.

Големият проблем на Мадуро беше, че когато Чавес го препоръча за свой приемник, той се бе оформял в продължение на две десетилетия като ръководител и негов ценен сътрудник в работата "вътре" в управленския му екип, но не и като личност, обърната "навън" и позната на обществото. Мадуро, беше член на доверения кръг около Чавес още от 1990 г., бе участвал в конституционното събрание 1999 г., бил е депутат от 1998 до 2006 г. и дълго време председател на Народното събрание, а напоследък бе и външен министър. Той познаваше управленския апарат и политиката на "чавизма" като никой друг в страната. Но въпреки всичко това, върху него се стовари бремето на Чавес. Народът го сравняваше с починалия "добър, народен президент", а него подсъзнателно свързваше с бюрократичното правителство.

 НЕОТЛОЖНИТЕ ИКОНОМИЧЕСКИ РЕФОРМИ В НЕПОДХОДЯЩИЯ МОМЕНТ

Две спешно приети валутни разпоредби на правителството особено добре бяха използвани от опозицията в предизборната й борба. В началото на февруари т.г., месец преди смъртта на Чавес, правителството взе решение да девалвира с 50% националната валута, "боливара", спрямо долара. Вследствие на големия внос на стоки, това предизвика скок в инфлацията и цените на пазара на стоки и сериозно намали покупателната способност на населението, което се прие с неодобрения от него.

Не след дълго време се въведоха и допълнителни ограничения в достъпа до долара, с цел да се преустановят злоупотребите с него. За системата на външната търговия се създаде алтернативен механизъм, който започна да действа, обаче, седмици по-късно. Появилите се вследствие това усложнения във външната търговия, дадоха на опозиционните представители на собствениците на икономиката удобен аргумент за обяснение на съществуващите затруднения в снабдяването на населението със стоки от първа необходимост, дори и там, където те не съществуваха или бяха подривно създадени.

Споменатите трудности в икономиката и във вътрешната сигурност на Венецуела, които широко се манифестират от опозиционните медии пораждат, обаче, и един съвсем резонен въпрос: ако действителността в страната наистина е толкова черна, колкото я представят, то защо населението (с изключение на богатото съсловие и лумпените) избра след смъртта на Чавес отново левицата да го управлява, ако не разбираше и не възприемаше нейните идеи и цели? Защото Венецуела отбеляза значителни успехи не само в борбата с бедността, в образователното дело и здравеопазването, във формирането на образована полиция, уважаваща човешките права, в сферата на предприятията за услуги, като например в телекомуникациите и банките. Популярни са и държавните супермаркети като "Меrcal", "Pdval" u "Abastos Bicentenario", независимо че страдат от типичните недостатъци на държавните магазини - опашки, недостиг на стоки и частично опразнени регали. Причините за тези неудобства са разбираеми - силно субвенционираните от държавата евтини цени, прави стоките достъпни за многобройните социално бедни граждани и това обяснява бързото им изкупуване. Но за липсата на стоки допринасят още и саботажните действия на частните магазини (подобно на проведените от тях стачки през смутните години 2002/03 г.), както и набезите на черноборсаджиите, които тотално изкупуват евтините стоки, за да ги препродават след това на суперцени.

До сега не беше решен от правителството и структурния проблем с почти непрекъснатата от 1970 г. насам двуцифрена инфлация, както и с хронично надценената национална валута, следствие от противоинфлационна мярка на фиксация на курса й към долара. Това решение неизбежно води до завишение на разходите за труд и структурно задържа износа и стимулира вноса на импортни стоки отвън. По този начин мерките за борба с инфлацията водят и до неплатежоспособност на държавните предприятия, принуждавайки ги да работят постоянно на границата на фалита, да понасят ударите от стачки, лишава ги от възможността да извършват собствени инвестиции и поражда и други слабости в сферата на производството и производителността.

 ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА КЪМ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА МАДУРО

Освен всичко казано до тук, Мадуро е изправен още и пред няколко други тежки предизвикателства, които допълнително се усложняват от резултата от изборите. Най-напред става дума за необходимото спешно повишение цената на бензина, която от идването на Чавес на власт е замразена. Понастоящем резервоар гориво във Венецуела струва по-евтино отколкото шише минерална вода - състояние, което не може повече да продължава.

Наложителна е, също така и всеобхватна данъчна реформа, която да направи финансови възможности на държавата независими от икономическата конюнктура, да позволи увеличение на пенсиите и детските надбавки и да възстанови данъчната справедливост, като се обложат подобаващо и големите доходи и състояния. Венецуела разчита, естествено, на значителните си приходи от продажбата на петрол, но се отличава (ако се абстрахираме от облагането на суровините) и с най-ниските данъци в цяла Латинска Америка. По този начин вследствие на високата парична ликвидност (т.е. на намиращата се в обръщение парична маса) косвено се стимулира не само инфлацията, но и бягството на капитала към долара, както и концентрирането му в богатото съсловие.

Към неотложните задачи на правителството принадлежи също и борбата срещу корупцията и неефекивността на държавната администрация, които от години дискредитират държавната власт. Предстоящата голяма административна реформа представлява може би една от най-тежките задачи за Мадуро. По тези въпроси до сега не е сторено нищо съществено, освен реализацията на няколко емблематични проекта в метрото на Каракас и в паспортната и гражданската регистрационни служби.

 ОПОЗИЦИЯТА НАГНЕТЯВА НАПРЕЖЕНИЕ, ИГРАЕ СИ С ОГЪНЯ И ПОСЯГА КЪМ НАСИЛИЕ В ПОЛИТИЧЕСКАТА БОРБА

Най-важното за правителството на Мадуро в близко бъдеще е своевременно да се предотврати назряващата опасност от държавен преврат и заплахата за кървави граждански размирици. Опозицията следва същото поведение, каквото провеждаше по време на преврата 2002 г., когато за кратко време бяха отслабени позициите на Чавес.

Каприльяс призова своите избиратели да излязат вечерта на улиците, за да подкрепят обявяването на неговата изборна победа или да поискат при загуба повторно преброяване на гласовете, въпреки че преди това той бе приканен от президента на националния предизборен съвет при съмнения в резултатите да постави въпроса за ново преброяване, придържайки се към установения законосъобразен ред. Напрежение се провокира и от разпространението на слухове. Известен опозиционен журналист подхвърли предположението, че предизбирни урни са били скрити от кубински лекари в една близка до изборния пункт поликлиника.

Въпреки че преди изборите опозицията обеща да продължи да приема кубински лекари, да изпълнява подписаните здравни споразумения и да осъществява политика на национално помирение, още на първата вечер след загубата си първите поликлиники и партийни клубове на PSUV избухнаха в пламъци, а много чависти бяха убити.

Това представлява първото голямо предизвикателство към сформираните преди няколко години антитерористични подразделения. Опозицията вижда в настоящия момент след смъртта на Чавес и при управление, предвождано от още непрофилиран президент, последен шанс да се отстранят "чавистите" от власт. И за тази цел тя е готова да употреби всички средства, както вече нееднократно е доказала.

Борбата за защита на демокрацията във Венецуела още не е спечелена. Озъбената муцуна на латиноамериканския фашизъм отново се появява на политическата сцена.

 

Съставил: Любен Аладжов по материали на Heiner Fechner в сп. "Sozialismus"




Гласувай:
5
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 1231471
Постинги: 781
Коментари: 1105
Гласове: 5384
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31