Постинг
14.05.2021 13:09 -
Борисов - скапалият се плод на реставрирания капитализъм у нас
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 4420 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 14.05.2021 13:11
Прочетен: 4420 Коментари: 5 Гласове:
11
Последна промяна: 14.05.2021 13:11
/Поглед.инфо/ Лъже се този, който смята, че Борисов е случайно явление в българския постсоциалистически политически живот.
Напротив, той е ярък и неоспорим пример на това как капиталът търси и намира онази фигура заедно със съпътстващите я сподвижници, които най-предано и покорно ще изпълняват волята му.
Капиталът знае, че в настоящия историко-политически момент (който за представите и мерките, с които се измерва човешкият живот, ще продължава още дълго) дори и да сгреши или да остави този човек повече, отколкото е необходимо, няма да бъде сериозно накърнен и ощетен. Е, хората ще недоволстват, може дори да се бунтуват, но е изключено да посегнат на съществуването му или да го ликвидират. А това за капитала е най-важното. От тук и слабото му безпокойство, когато избраният изпълнител на неговата воля и проводник на политиката му се изчерпи и започне да върши безобразия, простотии и да компрометира себе си и властта. Той не бърза да го маха. Защо ли?
Защото хората ще недоволстват от политическия модел, ще го наричат с различни имена, дори ще измислят понятия като „мафия“, „корупция“, „мутри“, ала никой и дума не обелва от къде идват тези думи и какви значения носят в себе. Още по-малко за това кой е виновен за тяхното проявление в такива форми. Причината ще я търсят в една или друга личност, явление, партия, организация, но не и там, където е.
А тя е в капитала и капитализма!
Капиталът ражда своите властови и политически плодове и често ги оставя да презреят до скапване и чак тогава ги откъсва и захвърля на бунището. Търпи ги, докато му дойде до гушата и разбере, че те му пречат повече, отколкото му принасят полза. Не бива обществото да е под постоянно напрежение и да го караш да живее дълго недоволно от властта. Никой властник не е толкова скъп на капитала, че да го държи вечно на власт.
Случаят „Борисов“ е типичен пример как тази система осъществява подбора и издигането на „кадрите“.
Няма нужда да четете какво пише в Конституцията, а още по-малко да го повтаряте и да вярвате, че властта в България произлиза от народа и принадлежи на народа. Това са само думи, думи, думи и то без абсолютно никакво съдържание. В България властта във всичките й съставки и проявления произлиза от капитала и принадлежи на капитала. Той определя нейната форма, той я задейства и контролира. Той провежда изборите и решава кой да ги спечели и кого да постави начело на властта. Капиталът облича във власт избрания от него човек. Но понеже и капиталът е длъжен да спазва конституцията, той се е изхитрил да прикрива всичкия този цинизъм в писани текстове, обществени договори (конституция и закони), правила, идеологии, политически доктрини. За да дава надеждица на хората, че и те значат нещо и решават как и от кого да се управлява държавата. Надеждата е толкова, колкото да успокои и заслепи обществото и да даде подтик на пропагандата да говори за народовластие, справедливост, свобода, равенство. Нека се радва, че има права и че е „суверен“, а не „роб“.
Защо именно Борисов бе избран преди близо петнадесетина години да управлява държавата? Май не ще е заради докторската титла в битността му на прохождащ учен по науките за пожарното дело? Или за успешното охраняване на Тодор Живков? Или за нещо друго? В крайна сметка причините и аргументите може и да са много. Но в този човек капиталът видя достатъчно сили и енергия, необходими за да се стабилизира властта и се поведат разочарованите от дребнавите и безсмислени политически баталии и войни българи към някакво смислено съзидание. Българите трябваше едновременно да повярват, че в системата има перспективи и че доброто бъдеще не е далеч, а в същото време да хвърлят постоянно упреци към националния характер, който не позволява да се развива демокрацията и се изгражда „истински капитализъм“. Към „бъдещето“ и към поправката на националния характер ще ги поведе здравата ръка, сключените вежди и челюсти, бицепсите и решителността. Колко му беше да бъдат убедени дълго очакващите просветление хора, че само Борисов е способен да сложи някакъв ред във все още незавършилия период на първоначалното натрупване на капитала и в разграбването на остатъците от предишния държавен капитал. Ето го спасителят! А иначе той говори като повечето хора, може да псува и да се прави на народен; но може и да е суров и жесток; поведението му е наперено, агресивно, дръзко и предизвикателно, но е очевидно, че е страхлив и се подчинява на по-силния (това че е страхлив, ще го направи зависим от покровителите!). Обаче за мене е странно, че просташкият му стил на поведение и говорене изобщо не смути интелигенцията. Напротив, дори голяма част от нея го подкрепи и дори все още афишира приятелски чувства.
Капиталът знае, че масите харесват подобен род хора, когато бушуват хаос и безредие, насилие; когато на улицата се избиват и не се вижда кой би могъл да вкара държавата в правия път.
Слабата власт и настъпващият хаос в държавата, а с тях и неспособността на т. нар. демократични политици да се справят с управлението и да стабилизират икономиката и обществения живот, доведе до това да изплува фигурата на Борисов. Толкова много политици се навъдиха, но капиталът и капитализмът имаха нужда от друг човек, който да овладее властта и да я държи в свое подчинение, като овладее всичките й структури, за да гарантира неприкосновеност на свободното предприемачество най-вече на формиралия се едър капитал и организиралата се около него олигархия. Това очевидно не можеше да бъде сторено от човек, който е образован, интелигентен, спазващ закони и правила. Нужният човек бе бруталният, арогантният, разпасаният и безпардонният; той трябваше да умее да се извърта в думите и действията си, да се прави „народен“, за да го обича простолюдието, да дава милостиня на нуждаещите се и да създава впечатлението, че само от него зависи всичко; че той е баща и майка на целия народ.
И ето ти го Борисов!
Разбира се, Борисов нямаше нито качества, нито намерение да управлява „демократична“ държава, защото истинската му дарба бе окончателно да оформи и утвърди „корпоративната държава“ и да наложи такава воля и такъв ред в нея, които да дадат на капитала и корпорациите възможност да установят пълен контрол върху икономиката и политиката. Но в същото време да поддържа илюзията, че най-важна е демокрацията и че народът е този, който управлява.
За тази роля Борисов се оказа най-подходящ. Той нямаше нужда да се превъплъщава, а само да играе себе си. В капитализма е така. И то не само в България, а навсякъде! Качествата на властника и неговата власт не се преценяват по теоретични принципи и „учени приказки“. В този „конкурс“ няма разум и логика, няма култура, образование, ум и съвест, а сила, мускули, бързо печелене на симпатии, енергия, непреклонна демагогия. Победител не се свени и не се притеснява; той е способен да се отрича от думите си, все едно че не ги е казал, да обръща мнението си и да набеждава нагло опонента си в постъпки и беди, които сам е извършил. Моралът му е друг, защото други са нравствените му ценности. Ама не бил интелигентен, невъзпитан е, говори неправилно, държи си ръцете в джобовете, фамилиарничи с хората, едно говори – друго върши; купува подчинението си и поставя държавата в корупция и беззаконие. Точно това се иска от него и ако го прави, значи ще успее в попрището си.
Ето долу-горе кръгът, в който се върти изборът на капитала. Но искам да добавя още нещо, което да дообясни склонността му към прибързани и несполучливи решения. Българският капитал и буржоазията като негов носител се създават скорострелно. Техният живот е от 1990 г. и времето за постигане на някаква житейска зрелост е съвсем кратко. Те няма как да придобият знания и опит, а най-важното, да произведат способни да упражняват властта хора. Няма кой да ги подбира и преценява – да не говорим, че и няма кой да ги обучава и подготвя. Коридорът на властта е съвсем къс и в управлението влизат предимно такива, които успяват да избутат другите.
Борисов е от тях – макар да е защитил докторат, да е произведен генерал и да е натрупал богатство. Той е изборът на капитала, буржоазията и капитализма.
Избран по този начин, той започва да управлява държавата.
Него никакъв народ не го е избирал.
Но се оказа, че при всичките му „положителни“ качества, които впечатляват буржоазията, капитала и капитализма, той е с твърде беден капацитет и бързо се изчерпва. Да, той успя да всее страх и да купи с постове, с обществени поръчки, сделки и т. н. голяма част от тези, които обикновено формират и контролират корпоративния вот. И чрез тях владее избирателното тяло. Но избирателното тяло не се държи вечно от едни и същи сили. Настъпва време, в което и тези сили, и избраният от тях да управлява от тяхно име се изчерпват, защото е изтекъл срокът им за годност.
Сега сме в такова време!
Борисов ще бъде сменен и отстранен. А ако кажа, че ще бъде изхвърлен на политическото бунище, няма да бъде невярно.
Това обаче не означава, че ще бъде сменен моделът на избор на власт, властник и управление. Защото няма как да бъде сменена (поне днес) социално-икономическата, а с нея и политическата система. Конституцията ще продължи да бъде конституция, но действието й ще се осъществява не по начина, който е записан в нея.
Сега най-важното е, че скапалият се плод на реставрирания капитализъм вече го тъпчат по земята. Свършено е с него. На него не му се вярва и ще трябва още да го унизяват, докато разбере и осъзнае, че времето му свършило и от тук насетне друг ще управлява държавата.
от ПАНКО АНЧЕВ - Литературовед, философ, историк на литературата. Главен редактор на списание „Простори” – Варна. Член на Съюза на българските писатели и на Българския ПЕН-център.
Напротив, той е ярък и неоспорим пример на това как капиталът търси и намира онази фигура заедно със съпътстващите я сподвижници, които най-предано и покорно ще изпълняват волята му.
Капиталът знае, че в настоящия историко-политически момент (който за представите и мерките, с които се измерва човешкият живот, ще продължава още дълго) дори и да сгреши или да остави този човек повече, отколкото е необходимо, няма да бъде сериозно накърнен и ощетен. Е, хората ще недоволстват, може дори да се бунтуват, но е изключено да посегнат на съществуването му или да го ликвидират. А това за капитала е най-важното. От тук и слабото му безпокойство, когато избраният изпълнител на неговата воля и проводник на политиката му се изчерпи и започне да върши безобразия, простотии и да компрометира себе си и властта. Той не бърза да го маха. Защо ли?
Защото хората ще недоволстват от политическия модел, ще го наричат с различни имена, дори ще измислят понятия като „мафия“, „корупция“, „мутри“, ала никой и дума не обелва от къде идват тези думи и какви значения носят в себе. Още по-малко за това кой е виновен за тяхното проявление в такива форми. Причината ще я търсят в една или друга личност, явление, партия, организация, но не и там, където е.
А тя е в капитала и капитализма!
Капиталът ражда своите властови и политически плодове и често ги оставя да презреят до скапване и чак тогава ги откъсва и захвърля на бунището. Търпи ги, докато му дойде до гушата и разбере, че те му пречат повече, отколкото му принасят полза. Не бива обществото да е под постоянно напрежение и да го караш да живее дълго недоволно от властта. Никой властник не е толкова скъп на капитала, че да го държи вечно на власт.
Случаят „Борисов“ е типичен пример как тази система осъществява подбора и издигането на „кадрите“.
Няма нужда да четете какво пише в Конституцията, а още по-малко да го повтаряте и да вярвате, че властта в България произлиза от народа и принадлежи на народа. Това са само думи, думи, думи и то без абсолютно никакво съдържание. В България властта във всичките й съставки и проявления произлиза от капитала и принадлежи на капитала. Той определя нейната форма, той я задейства и контролира. Той провежда изборите и решава кой да ги спечели и кого да постави начело на властта. Капиталът облича във власт избрания от него човек. Но понеже и капиталът е длъжен да спазва конституцията, той се е изхитрил да прикрива всичкия този цинизъм в писани текстове, обществени договори (конституция и закони), правила, идеологии, политически доктрини. За да дава надеждица на хората, че и те значат нещо и решават как и от кого да се управлява държавата. Надеждата е толкова, колкото да успокои и заслепи обществото и да даде подтик на пропагандата да говори за народовластие, справедливост, свобода, равенство. Нека се радва, че има права и че е „суверен“, а не „роб“.
Защо именно Борисов бе избран преди близо петнадесетина години да управлява държавата? Май не ще е заради докторската титла в битността му на прохождащ учен по науките за пожарното дело? Или за успешното охраняване на Тодор Живков? Или за нещо друго? В крайна сметка причините и аргументите може и да са много. Но в този човек капиталът видя достатъчно сили и енергия, необходими за да се стабилизира властта и се поведат разочарованите от дребнавите и безсмислени политически баталии и войни българи към някакво смислено съзидание. Българите трябваше едновременно да повярват, че в системата има перспективи и че доброто бъдеще не е далеч, а в същото време да хвърлят постоянно упреци към националния характер, който не позволява да се развива демокрацията и се изгражда „истински капитализъм“. Към „бъдещето“ и към поправката на националния характер ще ги поведе здравата ръка, сключените вежди и челюсти, бицепсите и решителността. Колко му беше да бъдат убедени дълго очакващите просветление хора, че само Борисов е способен да сложи някакъв ред във все още незавършилия период на първоначалното натрупване на капитала и в разграбването на остатъците от предишния държавен капитал. Ето го спасителят! А иначе той говори като повечето хора, може да псува и да се прави на народен; но може и да е суров и жесток; поведението му е наперено, агресивно, дръзко и предизвикателно, но е очевидно, че е страхлив и се подчинява на по-силния (това че е страхлив, ще го направи зависим от покровителите!). Обаче за мене е странно, че просташкият му стил на поведение и говорене изобщо не смути интелигенцията. Напротив, дори голяма част от нея го подкрепи и дори все още афишира приятелски чувства.
Капиталът знае, че масите харесват подобен род хора, когато бушуват хаос и безредие, насилие; когато на улицата се избиват и не се вижда кой би могъл да вкара държавата в правия път.
Слабата власт и настъпващият хаос в държавата, а с тях и неспособността на т. нар. демократични политици да се справят с управлението и да стабилизират икономиката и обществения живот, доведе до това да изплува фигурата на Борисов. Толкова много политици се навъдиха, но капиталът и капитализмът имаха нужда от друг човек, който да овладее властта и да я държи в свое подчинение, като овладее всичките й структури, за да гарантира неприкосновеност на свободното предприемачество най-вече на формиралия се едър капитал и организиралата се около него олигархия. Това очевидно не можеше да бъде сторено от човек, който е образован, интелигентен, спазващ закони и правила. Нужният човек бе бруталният, арогантният, разпасаният и безпардонният; той трябваше да умее да се извърта в думите и действията си, да се прави „народен“, за да го обича простолюдието, да дава милостиня на нуждаещите се и да създава впечатлението, че само от него зависи всичко; че той е баща и майка на целия народ.
И ето ти го Борисов!
Разбира се, Борисов нямаше нито качества, нито намерение да управлява „демократична“ държава, защото истинската му дарба бе окончателно да оформи и утвърди „корпоративната държава“ и да наложи такава воля и такъв ред в нея, които да дадат на капитала и корпорациите възможност да установят пълен контрол върху икономиката и политиката. Но в същото време да поддържа илюзията, че най-важна е демокрацията и че народът е този, който управлява.
За тази роля Борисов се оказа най-подходящ. Той нямаше нужда да се превъплъщава, а само да играе себе си. В капитализма е така. И то не само в България, а навсякъде! Качествата на властника и неговата власт не се преценяват по теоретични принципи и „учени приказки“. В този „конкурс“ няма разум и логика, няма култура, образование, ум и съвест, а сила, мускули, бързо печелене на симпатии, енергия, непреклонна демагогия. Победител не се свени и не се притеснява; той е способен да се отрича от думите си, все едно че не ги е казал, да обръща мнението си и да набеждава нагло опонента си в постъпки и беди, които сам е извършил. Моралът му е друг, защото други са нравствените му ценности. Ама не бил интелигентен, невъзпитан е, говори неправилно, държи си ръцете в джобовете, фамилиарничи с хората, едно говори – друго върши; купува подчинението си и поставя държавата в корупция и беззаконие. Точно това се иска от него и ако го прави, значи ще успее в попрището си.
Ето долу-горе кръгът, в който се върти изборът на капитала. Но искам да добавя още нещо, което да дообясни склонността му към прибързани и несполучливи решения. Българският капитал и буржоазията като негов носител се създават скорострелно. Техният живот е от 1990 г. и времето за постигане на някаква житейска зрелост е съвсем кратко. Те няма как да придобият знания и опит, а най-важното, да произведат способни да упражняват властта хора. Няма кой да ги подбира и преценява – да не говорим, че и няма кой да ги обучава и подготвя. Коридорът на властта е съвсем къс и в управлението влизат предимно такива, които успяват да избутат другите.
Борисов е от тях – макар да е защитил докторат, да е произведен генерал и да е натрупал богатство. Той е изборът на капитала, буржоазията и капитализма.
Избран по този начин, той започва да управлява държавата.
Него никакъв народ не го е избирал.
Но се оказа, че при всичките му „положителни“ качества, които впечатляват буржоазията, капитала и капитализма, той е с твърде беден капацитет и бързо се изчерпва. Да, той успя да всее страх и да купи с постове, с обществени поръчки, сделки и т. н. голяма част от тези, които обикновено формират и контролират корпоративния вот. И чрез тях владее избирателното тяло. Но избирателното тяло не се държи вечно от едни и същи сили. Настъпва време, в което и тези сили, и избраният от тях да управлява от тяхно име се изчерпват, защото е изтекъл срокът им за годност.
Сега сме в такова време!
Борисов ще бъде сменен и отстранен. А ако кажа, че ще бъде изхвърлен на политическото бунище, няма да бъде невярно.
Това обаче не означава, че ще бъде сменен моделът на избор на власт, властник и управление. Защото няма как да бъде сменена (поне днес) социално-икономическата, а с нея и политическата система. Конституцията ще продължи да бъде конституция, но действието й ще се осъществява не по начина, който е записан в нея.
Сега най-важното е, че скапалият се плод на реставрирания капитализъм вече го тъпчат по земята. Свършено е с него. На него не му се вярва и ще трябва още да го унизяват, докато разбере и осъзнае, че времето му свършило и от тук насетне друг ще управлява държавата.
от ПАНКО АНЧЕВ - Литературовед, философ, историк на литературата. Главен редактор на списание „Простори” – Варна. Член на Съюза на българските писатели и на Българския ПЕН-център.
БЪЛГАРИТЕ МАСОВО СЕ ПРЕОРИЕНТИРАТ КЪМ БР...
ВНИМАНИЕ! НОРВЕЖЦИТЕ СЕ ЗАВРЪЩАТ!
© Андрей Мелник атакува Бразилия за укра...
ВНИМАНИЕ! НОРВЕЖЦИТЕ СЕ ЗАВРЪЩАТ!
© Андрей Мелник атакува Бразилия за укра...
Следващ постинг
Предишен постинг
Каквото и да се разкрива и разказва за този период истината е една: народът беше поставен на колене /за кой ли път, било след война или с промяна в посоката изток или запад/, ограбен, унизен, морално убит Държавата, превърната в територия, за суровини, човешки ресурси и пазар. Това, което е споделено разкрива, че добралите се до властта нямат държавническо мислене. Занимавала ги е мисълта за социалния им статус. Чрез власт на всяка цена, те съсипаха България. Това е един жесток сценарий, с добра режисура. Партиите са от едно котило и чрез ролите им на политическата сцена се демонстрира демократично общество. В битката за властта за запазване на статуквото те съсипаха икономика та и са слепи затова, което се появява на хоризонта в новото време. Помня я тази 1997 г., прибирахме се от ВМА, с документ, че транспортираме болен Видях ги на изходите и входовете на градовете, предрешени като онези с идеал на девети.Превратности на времето, тежко на малките държави и на народите им.
Тъй ще върви светът. Но римската максима "разделяй и владей" остава в сила и днес.
Нещата ще изкристализират, но цената до тук я платиха две поколения. Докато се намери пътя и трето може да плаща. За съжаление не се намери начин да се създаде модел на социалното общество въз основа на опита от двете социални системи
цитирайТъй ще върви светът. Но римската максима "разделяй и владей" остава в сила и днес.
Нещата ще изкристализират, но цената до тук я платиха две поколения. Докато се намери пътя и трето може да плаща. За съжаление не се намери начин да се създаде модел на социалното общество въз основа на опита от двете социални системи
отделния политик няма значение, важното е да служи вяро на системата.
Като идиота Трумп, слабоумния Байдън, шутовете Берлускони и Пепе Грило, бабоеба Макрон, озаптения Саркози, лъжците Блейър и Буш, ексцентрика Джонсън, байганясалия Борисов и т.н.
цитирайКато идиота Трумп, слабоумния Байдън, шутовете Берлускони и Пепе Грило, бабоеба Макрон, озаптения Саркози, лъжците Блейър и Буш, ексцентрика Джонсън, байганясалия Борисов и т.н.
iw69 написа:
отделния политик няма значение, важното е да служи вяро на системата.
Като идиота Трумп, слабоумния Байдън, шутовете Берлускони и Пепе Грило, бабоеба Макрон, озаптения Саркози, лъжците Блейър и Буш, ексцентрика Джонсън, байганясалия Борисов и т.н.
Като идиота Трумп, слабоумния Байдън, шутовете Берлускони и Пепе Грило, бабоеба Макрон, озаптения Саркози, лъжците Блейър и Буш, ексцентрика Джонсън, байганясалия Борисов и т.н.
Напротив, има значение, защото е важно да служиш на интересите на народа и родината си, а не да се обогатяваш от позицията, на която си. За съжаление, България не случи на политик - държавник в тези години след 1989 година. Те служеха на собствените си интереси и благополучие.
Това е плод на РАБОТЕЩИ ЗАКОНИ, потушаване на корупцията, прогресивни подоходни данъци. И своя собствена (непродиктувана от САЩ) политика.
цитирайБОРИСОВ СЕ ОПИТА ДА СЪСТАВИ КОНСТИТУЦИЯ НА ФЕОДАЛИЗМА- ЗАЩОТО РАЗБИРАМЕ , ЧЕ ГЕРБ НАЛОЖИ ФЕОДАЛИЗЪМ, ПОДКРЕПЕН ИТ ЕС
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене