Събитията в Украйна окончателно дадоха отговор на въпроса защо всъщност Великобритания напусна ЕС. Защо някой се сети за имперското величие на Кралството, което се считаше за реликва от миналото, запомнена с „империята свършва там, където залязва слънцето”? Явно отдавна се е подготвяла ситуацията, в която Лондон да заеме водеща роля в политики, които днес се определят като англосаксонски. Политики, чиято цел е не само осигуряване за САЩ позиция на хегемон №1 в света, но и да гарантират влияние и придобивки за Острова и при нов световен ред, за който на международната сцена отдавна се говори без недомлъвки.А това, че ще се наложи противоборство и конфликти с Русия и Китай, за да се постигне желаната цел е само част от пейзажа на сложния свят на геополитиката днес. Сложни и противоречиви, меко казано, отношения в исторически план Лондон винаги е имал с Москва. С Европа също.И винаги принципът е бил „разделяй и владей”. Принцип, който на този етап се следва последователно по отношение на Русия, а Украйна е само средството за постигане на тази цел. А точно това е и болката на Русия. Защото за руснаците Украйна не е средство, чужбина или друг народ. Украинците са свои, родни, толкова близки, колкото всеки друг гражданин на необятната Руска империя. Империя и преди, и днес, каквото и друго да се говори.

Затова е редно да се изяснят какви са целите и мотивите на Великобритания, за да се намеси пряко във войната в Украйна. Това е неоспорим факт, въпреки че кралски войски не маршируват из украинска територия. Безспорно всичко започна с новата стратегия на САЩ за контрол в Азия, Индо-Тихоокеанския регион, и рязката промяна в политиката и икономиката при президентството на Тръмп по отношение на Европа и Великобритания.Байдън определено възстанови политическите контакти с Лондон, но на този етап не е възстановено на ниво икономическото сътрудничество.Чрез поредица от офшорни скандали Вашинттон консолидира световните финанси, но само за себе си и около себе си. ЕС под лидерството на Берлин се опита да създаде конкурентна европейска икономика и то чрез дългосрочни контакти с Газпром и построяване на „Северен поток 2”. Това бе почва за европейски консенсус и над него дълги години работеше Меркел. До преди две години дума не можеше да става за война. Но Байдън видя в съществуващата ситуация в Европа модел за управляема конфронтация с Русия . Идеята бе разчетена при първата среща Русия – САЩ.Тогава нямаше място за Великобритания. Но в хода на подготовката за втората среща се появиха сигнали чрез масови внушения из медиите за предстояща война в Украйна. Започна агресивната реторика на Блинкен, държавен секретар, по отношение на Русия. Лондон навлезе мощно в икономиката и сигурността на Украйна.Стана ясно, че политиките на Меркел са отхвърлени от американския елит. Конкуренцията на ЕС не е необходима на САЩ. Няма място за политическа лоялност. Последва картината, в която европейските лидери, назначавани, а не избирани, с увлечение започнаха да унищожават европейската икономика. А това не е нищо друго освен бъдеще без перспектива. Без значение дали европейските граждани си дават сметка за ситуацията или съзнават, че „единна Европа” по отношение на Украйна няма как да се осъществява. И това ясно показва каква е политиката и стратнегията на САЩ по отношение на т.н. стратегически съюзници като цяло.Милитаризацията на Европа всъщност дава импулс за възход за развитие на високо ниво на американския ВПК. Рушащите се европейски икономики пък дават стратегическо превъзходство на САЩ и поставят европейските страни във васално положение.

Но някак остава непонятно каква е ролята на Великобритания. И то във време, когато САЩ поддържат ВПК с нови и нови поръчки, гласуват в Конграса пакет от военна помощ за Украйна в размер на 40 млрд дол, а Байдън прави обиколка из Тихоокеанския регион и се среща с лидерите в Сеул, Токио и т.н. Някои наблюдатели твърдят, че в такава ситуация Вашингтон ще предостави на Лондон главна роля на европейския пазар, но веднага възниква въпроса и защо? Това не е в интерес на САЩ. И то в момент, когато Вашингтон и Лондон са от едната страна на бариерата във войната на територията на Украйна. Война, която те водят безспорно против Русия, но с ръцете на украинските войници. Известно е, че Великобритания няма ресурси и финанси,които да предоставят на Киев и да установят контрол върху пазарите. В настоящата студена война не е ясно мястото на Кралството на европейския пазар и кой контролира конкуренцията и движението на паричните потоци. Суверенни търговско-икономически отношения Лондон проявява при търговските дала с Анкара и на пазарите в Близкия изток. Там връзките са исторически. Но не бива да се забравя, че Великобритания дава свои офшорни зони за действия на сиви икономики.

В такива ситуации са нужди гаранции. Конфискуваните капитали на държавни институции и частни лица от Русия, независимо,че става въпреки установени международни правила, не е нищо друго освен явен грабеж. Кражба! Въпросът е ще си позволят ли такива действия по отношение на китайските капитали? Защото Пекин е вложил доста средства и в Европа, и в Лондон. Ако се осъществи и такъв грабеж, тогава става пределно ясно, че никаква търговия, посредничество и дипломация няма да действат. Няма да се прилага и старото майсторство на англичаните при осъществяване на т.н. тънки сделки.

И отново възниква въпроса защо Лондон подкрепя Киев? Какво търси Великобритания в Украйна? Може би отговорът може да се види точно на фона на проблемите в икономиката на самата Великобритания. Особено като се има предвид структурата на английската икономика. 70% от икономиката са услугите. 30% заема финансовият сектор. Само 18-19% от БВП се дължи на производство. Стабилността на работната сила, осигуряването на работни места и доходите на населението не са в цветущо състояние. Напротив, проблемите се множат. Това е голяма опасност и съответно цел за намиране на изход. Безработицата е 5%, а сред младежите е 11%. Данните са от 2021. Има опасения за финансовия сектор, а раздутият бюджет създава безпокойство. 30% от населението е заето в хотелската и ресторантьорска дейност. Пределно много. Експортът на Великобритания за 2020 г е бил 770 млрд дол. Но известните с финансовите, счетоводните и банкови услуги англичани напоследък отчетат намаление на нивото с 20% /2020г/ Ако се разгледа структурата на произвежданите и изнасяни стоки на Великобритания, ще се види, че при машините, промишленото оборудване, скъпоценните камъни, скъпите метали, нефт, органични химикали и някои други Лондон се конкурира с Москва на международните пазари. Експортът на Великобритания в Европа е над 45%. Но Лондон не влиза в т.н. топ-страни по този показател за ЕС. Затова е нужно в кратък срок Лондон да се постарае да се увеличат цените на стоките, които за Кралството са водещи. И да се „разчистят” конкурентите, разбира се. А в стратегически план трябва да се постави ЕС под крилото на Лондон, за да се осигури доминиращо положение. Да се съхрани банковия и бюджетния сектор.

Но за постигането на тази цел вероятно ще се наложи първо да се разтърси, дори едва ли не да се разпусне ЕС като се постави в ситуация на дълготрайна икономическа криза, а после и в политическа. За да бъдеш лидер в такъв бъдещ нов съюз, трябва да имаш превъзхождаща развита икономика. Да се срине икономиката на Германия /3.8 трлн/, на Франция /2.8 трлн/ и това при положение на 2.7 трлн на Великобритания. Видно е, че задачата е рискована, тежка, защото нивото на настоящата икономика на Лондон е със скромни ресурси за такава цел. Затова за Лондон е съществено важно войната в Украйна да продължи повече време. Да не завършва. Поне това показват анализите в някои английски медии. Още повече, че победа на Киев също не е изгодна за Лондон. Ако Русия пък тръгна на отстъпки, това означава падане на цените и подеим в ЕС. Отново дилема за Великобритания.

Изводът е, че и в тази ситуация с войната в Украйна, вътрешни проблеми и спадаща икономика са в дъното на военни конфликти. Но ако може не на собствена територия. Така е при капитализма. Ако има проблеми и няма печалби, почва се война, а после и ново развитие до момеит, в който отново може да има нужда от военни действия. А това, че загиват невинни граждани е само дъвка за медийни изяви с цел очерняне на набелязания противник. Противник, благодарение на който да се излезе от проблемната ситуация. Като му се приберат ресурсите и даденостите. Така че нищо ново под небето.

на заем от Зорница Илиева 

колкото за живот или смърт.

... американски десни, европейски леви, нацисти, либерали, ислямисти, монархисти, фашисти и пр. идеологически доктрини. Стане ли въпрос за ограбването на Русия всички врагове стават приятели помежду си.

ТЪРСИ НОВИ НАПОЛЕОНОВЦИ, ДА РАЗРУШАТ РУСИЯ НА ПАРЧЕТА ЗА ДА СИ ГРАБЯТ БЕЗПЛАТНО СУРОВИНИ