Постинг
27.06.2022 11:25 -
Повече НАТО, още войски, нови оръжия, още от всичко това и то по много! До кога този ексцесивен милитаризъм - до началото на ядрен апокалипсис ли? Спрете се!
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 4600 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 27.06.2022 21:44
Прочетен: 4600 Коментари: 5 Гласове:
14
Последна промяна: 27.06.2022 21:44
Европа пак се плъзга към голямата война и пак не знае как да спре
“Застинали в ужас пред зейващата бездна, държавните глави, които в крайна сметка щели да носят отговорност за съдбата на своите страни, се опитваха да включат на заден ход, но натискът на военните планове безмилостно ги тласкал напред.“
Това е откъс от главата “Войната започва“ на отличената през 1963 г. с “Пулицър“ книга “Оръдия през август“. Авторката, историчката Барбара Тъкман описва механизма, по който започва Първата световна война.
Някои аналогии с времето преди нея също са плашещи. “Никога Европа не е била по-силна, по-богата, по-красива, никога тя не е вярвала по-съкровено в още по-добри бъднини; никой, освен малцина вече оглупели старци, не жалееше както по-рано за “доброто старо време“. Описанието е от проникновената автобиография на Стефан Цвайг “Светът от вчера“, в главата “Блясъкът и сянка над Европа“.
Днес сянката отново пада над блясъка на Европа. В много отношения по вина на същата тази Европа, която както и да го гледаме, лежи от Лисабон до Владивосток. Прологът на задаващата се трагедия се разгръща пред очите ни, а ние оставаме пасивни зрители, водени към кървава развръзка от фанатици, лицемери и циници. Луди.
Едните мислят, че са в безопасност, защото са отвъд океана, другите — защото имат 6000 ядрени бойни глави и могат да изгорят всеки и всичко, и третите, които смятат, че щом са членове на НАТО могат да дразнят вторите, тъй като са уверени, че първите ще ги защитят щото им вършели мръсната работа. Това е схема, при която, както цитира Чърчил Барбара Тъкман: “Ужасните “ако“ се натрупват“.
Издателите на книгата “Лунатици. Как Европа прекрачи прага на Първата световна война“, на професора по история от Кеймбридж Кристофър Кларк, обръщат внимание в анотацията към труда, че през 2014 г., когато е първото му издание, в интервю за в. “Билд“ Хелмут Шмит — покойният бивш канцлер на ФРГ — казва за кризата в Украйна: “Европа, САЩ и Русия се държат като лунатици“.
Ние дърпаме дявола за опашката.
Преди дни литовското ръководство държавно ръководство реши, че 10 920 санкции (според специализирания ресурс www.castellum.ai) въведени срещу Русия до момента са очевидно недостатъчни, за да я принудят да измени политиката си, и поради това започна опасна игра — въведе частична блокада на руския анклав Калининградска област, затворен между Литва и Полша. Разбира се в строго изпълнение на европейските изисквания (както първоначално каза европейският дипломат № 1 Жозеп Борел) и подкрепени от САЩ в лицето на говорителя на Държавния департамент Нед Прайс. По-късно Борел заяви, че точно тези рестрикции ще бъдат прецизирани, за да не засягат доставките собствено за областта, а само тези предназначени за износ към ЕС през Калининград, но негативното усещане остана.
Можеха ли тези санкции (става дума за забрана за транзит на ембаргови стоки — около 40–50% от това, което досега е влизало през Литва) да бъдат спестени, за да не дават повод на руските коментатори да говорят за Casus belli (от лат. — повод за война)? Да не е нужно говорителят на руското външно министерство Мария Захарова за предупреждава, че руският отговор ще бъде “не в дипломатическата, а в практическата плоскост“. Т.е. той може да бъде или икономически, (където възможностите на Москва са ограничени, освен ако не става въпрос да спре газа на целия ЕС) или военен.
Точно военният — пробиването на 70-километров коридор от беларуско-литовската граница до Калининград — (известен още като Сувалкски коридор, по името на крайгранично градче в Полша) е един от най-известните сценарии за започването на война между НАТО и Русия. За целта Москва трябва да бъде просто предизвикана. Евентуална пълноценна блокада на анклава е прекрасният повод за това. Русия е велика сила, а великите сили не обичат да бъдат унижавани. Това е и капанът на тяхното величие.
Когато Нед Прайс подкрепи действията на Вилнюс, той спомена категорично за прословутия чл. 5 от устава на НАТО за колективната защита. Това може да го възприемате както като предупреждение към Русия, да не помисля за защити интереса си с военна сила, така и като подстрекаване на Литва към действия, които Москва може да приеме за провокационни. Подобни ситуации засилват усещането, че от членовете на НАТО по източния фланг като, че ли се очаква играят ролята на дразнители, прикрити зад щита на Алианса.
Точно тези държави, които са и удобно опаковани в т. нар. формат Б9 или Букурещката деветка, България, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия
най-много искат “повече НАТО“.
Странна наглед формулировка при положение, че те самите са членове на пакта, но напълно разбираема ако вземем предвид, че са в силни зависимости от Съединените щати. Да, руското нападение над Украйна е трудно оборим повод тези страни да искат “повече НАТО“, но проблемът е в това, че те станаха членове на НАТО и някои от тях получиха американски бази, и приеха чужди войски в годините на най-голямо разложение и слабост на руската държава. Това не е историята за яйцето и кокошката. Американската квачка снесе своите яйца, след като СССР предаде Богу дух. А сега излюпените агресивни пиленца не от нейно, но в нейно име кълват събудената руска мечка и при това не от днес, и не толкова заради Украйна. Едно едно показателно изказване на полския президент Анджей Дуда, цитирано от БНТ през февруари т.г.: “Руснаците разбират само езика на силата, така беше в царска Русия — в комунистическа, а сега и в Путинова.“
Това изказване няма нужда от особен коментар. Това е цяла политика на поколения източноевропейци, но не и на поколения българи, което само показва, че сме в компания, чужда на историческите ни нагласи, компания, която ни прави заложници на русофобския й наратив. Това се усеща от българите. Ние сме единствената нация в Източна Европа, в която расте броят на хората, които искат България да напусне НАТО. Според публикуваното в началото на юни изследване на словашкия форум за сигурността GLOBSEC 38% от анкетираните българи са обявили, че ще подкрепят напускане на НАТО, ако се състои референдум за членството ни в него, което е с 13% повече в сравнение с данните от 2020 г. “България, изглежда, е регионално отклонение по темата НАТО“, се посочва в анализа.
Ние не сме регионално отклонение. Просто българите не искат “още НАТО“. Сегашното им стига. Ние имаме друг тип исторически опит с Русия, а желанието да бъдем подравнени в една редичка с желаещите исторически реванш срещу Русия, е повод за криза на първо място вътре в България.
Защо критично коментираме НАТО след като мнението, че Русия е агресор е доминиращо сега? Защото напредването на НАТО на Изток ни доведе до сегашното застрашително положение. Това е извън всякакво съмнение, дори за западните политици, но само когато излязат в оставка или в пенсия.
“Ние отиваме на Изток, защото се чувстваме застрашени“, беше рефренът под който се приемаха източноевропейски държави в НАТО. “Ние се чувстваме застрашени, защото те идват на Изток“, бе руската реакция на това действие. После някои се учудват някои, че Русия възприема разширяването на НАТО като продължение на политиката Drang nach Osten.
Какво означава на практика “повече НАТО“? Това означава струпване на все повече и повече американски и западноевропейски военни части в Източна Европа, най-вече в близост до руските граници. И това движение започна далеч преди 24 февруари.
Но има и недоволни.
Например министър-председателят на Естония Кая Калас заяви преди дни пред “Файненшъл таймс“, цитирана от рускоезичното естонско издание “Делфи“, че не и харесва страната й да бъде унищожена при конфликт с Русия, и да чака половин година, за да бъде освободена от руска окупация, както било по план. Поради това Калас иска цяла дивизия на НАТО, а не просто някаква бойна група, каквато има в момента. Т.е. тя иска “още НАТО“ към “повечето НАТО“.
Прибалтика е трудна за отбрана, но отлична като плацдарм за настъпление, казват руски военни експерти. Колкото повече войски се струпват в Прибалтика и Полша, толкова повече Русия ще смята, че те се готвят да извършват внезапно нападение. Това е неизбежното мислене на военната тревога. В същото време ще укрепва и русофобското говорене на местните елити, предизвикателното поведение. В някакъв момент събитията може да се развият главоломно. Логиката на военната подготовка, взаимното недоверие и дори презрение могат да повлекат всички ни.
След 22 юни 1941 г. съветското, а сега руското съзнание, е обладано от мисълта: “Никога повече!“. Никога повече няма да допуснем врагът да навлезе навътре в наша територия, да я разори и да ни избие. Това бе и едно от обясненията (постфактум) за нападението над Украйна.
“Още НАТО“ не ни отдалечава от войната. Москва вижда нещата така:“Евросъюзът, заедно с НАТО събират съвременна коалиция за борба, а като цяло, за война с Руската федерация.“ Това заяви в петък в Баку руският външен министър Сергей Лавров.
“Защо дипломацията върви след ракетите и бомбите“, попита по време на Третия софийски икономически форум президента Румен Радев и обърна внимание, че липсата на дипломатическо решение на конфликта, разрушава европейските икономика. Залата нямаше как да му отговори. Това обаче паралелно и не свързано с президентския въпрос, направи популярният в последно време блогър, бившият руски президент и премиер Дмитрий Медведев. “Проблемът за израждането на европейската политика е свързано преди всичко с това, че тя стана бледен бек вокал на американските солисти.“
Може да не харесвате Медведев, защото е руснак или защото носи отговорност за войната в Украйна, но в едно е прав. Без солисти, в политиката Европа е обречена не просто да тича след събитията, но да се превърне в инструмент в чужди ръце. Ако вече не е станала.
от Георги Георгиев, в. "Земя"
“Застинали в ужас пред зейващата бездна, държавните глави, които в крайна сметка щели да носят отговорност за съдбата на своите страни, се опитваха да включат на заден ход, но натискът на военните планове безмилостно ги тласкал напред.“
Това е откъс от главата “Войната започва“ на отличената през 1963 г. с “Пулицър“ книга “Оръдия през август“. Авторката, историчката Барбара Тъкман описва механизма, по който започва Първата световна война.
Някои аналогии с времето преди нея също са плашещи. “Никога Европа не е била по-силна, по-богата, по-красива, никога тя не е вярвала по-съкровено в още по-добри бъднини; никой, освен малцина вече оглупели старци, не жалееше както по-рано за “доброто старо време“. Описанието е от проникновената автобиография на Стефан Цвайг “Светът от вчера“, в главата “Блясъкът и сянка над Европа“.
Днес сянката отново пада над блясъка на Европа. В много отношения по вина на същата тази Европа, която както и да го гледаме, лежи от Лисабон до Владивосток. Прологът на задаващата се трагедия се разгръща пред очите ни, а ние оставаме пасивни зрители, водени към кървава развръзка от фанатици, лицемери и циници. Луди.
Едните мислят, че са в безопасност, защото са отвъд океана, другите — защото имат 6000 ядрени бойни глави и могат да изгорят всеки и всичко, и третите, които смятат, че щом са членове на НАТО могат да дразнят вторите, тъй като са уверени, че първите ще ги защитят щото им вършели мръсната работа. Това е схема, при която, както цитира Чърчил Барбара Тъкман: “Ужасните “ако“ се натрупват“.
Издателите на книгата “Лунатици. Как Европа прекрачи прага на Първата световна война“, на професора по история от Кеймбридж Кристофър Кларк, обръщат внимание в анотацията към труда, че през 2014 г., когато е първото му издание, в интервю за в. “Билд“ Хелмут Шмит — покойният бивш канцлер на ФРГ — казва за кризата в Украйна: “Европа, САЩ и Русия се държат като лунатици“.
Ние дърпаме дявола за опашката.
Преди дни литовското ръководство държавно ръководство реши, че 10 920 санкции (според специализирания ресурс www.castellum.ai) въведени срещу Русия до момента са очевидно недостатъчни, за да я принудят да измени политиката си, и поради това започна опасна игра — въведе частична блокада на руския анклав Калининградска област, затворен между Литва и Полша. Разбира се в строго изпълнение на европейските изисквания (както първоначално каза европейският дипломат № 1 Жозеп Борел) и подкрепени от САЩ в лицето на говорителя на Държавния департамент Нед Прайс. По-късно Борел заяви, че точно тези рестрикции ще бъдат прецизирани, за да не засягат доставките собствено за областта, а само тези предназначени за износ към ЕС през Калининград, но негативното усещане остана.
Можеха ли тези санкции (става дума за забрана за транзит на ембаргови стоки — около 40–50% от това, което досега е влизало през Литва) да бъдат спестени, за да не дават повод на руските коментатори да говорят за Casus belli (от лат. — повод за война)? Да не е нужно говорителят на руското външно министерство Мария Захарова за предупреждава, че руският отговор ще бъде “не в дипломатическата, а в практическата плоскост“. Т.е. той може да бъде или икономически, (където възможностите на Москва са ограничени, освен ако не става въпрос да спре газа на целия ЕС) или военен.
Точно военният — пробиването на 70-километров коридор от беларуско-литовската граница до Калининград — (известен още като Сувалкски коридор, по името на крайгранично градче в Полша) е един от най-известните сценарии за започването на война между НАТО и Русия. За целта Москва трябва да бъде просто предизвикана. Евентуална пълноценна блокада на анклава е прекрасният повод за това. Русия е велика сила, а великите сили не обичат да бъдат унижавани. Това е и капанът на тяхното величие.
Когато Нед Прайс подкрепи действията на Вилнюс, той спомена категорично за прословутия чл. 5 от устава на НАТО за колективната защита. Това може да го възприемате както като предупреждение към Русия, да не помисля за защити интереса си с военна сила, така и като подстрекаване на Литва към действия, които Москва може да приеме за провокационни. Подобни ситуации засилват усещането, че от членовете на НАТО по източния фланг като, че ли се очаква играят ролята на дразнители, прикрити зад щита на Алианса.
Точно тези държави, които са и удобно опаковани в т. нар. формат Б9 или Букурещката деветка, България, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия
най-много искат “повече НАТО“.
Странна наглед формулировка при положение, че те самите са членове на пакта, но напълно разбираема ако вземем предвид, че са в силни зависимости от Съединените щати. Да, руското нападение над Украйна е трудно оборим повод тези страни да искат “повече НАТО“, но проблемът е в това, че те станаха членове на НАТО и някои от тях получиха американски бази, и приеха чужди войски в годините на най-голямо разложение и слабост на руската държава. Това не е историята за яйцето и кокошката. Американската квачка снесе своите яйца, след като СССР предаде Богу дух. А сега излюпените агресивни пиленца не от нейно, но в нейно име кълват събудената руска мечка и при това не от днес, и не толкова заради Украйна. Едно едно показателно изказване на полския президент Анджей Дуда, цитирано от БНТ през февруари т.г.: “Руснаците разбират само езика на силата, така беше в царска Русия — в комунистическа, а сега и в Путинова.“
Това изказване няма нужда от особен коментар. Това е цяла политика на поколения източноевропейци, но не и на поколения българи, което само показва, че сме в компания, чужда на историческите ни нагласи, компания, която ни прави заложници на русофобския й наратив. Това се усеща от българите. Ние сме единствената нация в Източна Европа, в която расте броят на хората, които искат България да напусне НАТО. Според публикуваното в началото на юни изследване на словашкия форум за сигурността GLOBSEC 38% от анкетираните българи са обявили, че ще подкрепят напускане на НАТО, ако се състои референдум за членството ни в него, което е с 13% повече в сравнение с данните от 2020 г. “България, изглежда, е регионално отклонение по темата НАТО“, се посочва в анализа.
Ние не сме регионално отклонение. Просто българите не искат “още НАТО“. Сегашното им стига. Ние имаме друг тип исторически опит с Русия, а желанието да бъдем подравнени в една редичка с желаещите исторически реванш срещу Русия, е повод за криза на първо място вътре в България.
Защо критично коментираме НАТО след като мнението, че Русия е агресор е доминиращо сега? Защото напредването на НАТО на Изток ни доведе до сегашното застрашително положение. Това е извън всякакво съмнение, дори за западните политици, но само когато излязат в оставка или в пенсия.
“Ние отиваме на Изток, защото се чувстваме застрашени“, беше рефренът под който се приемаха източноевропейски държави в НАТО. “Ние се чувстваме застрашени, защото те идват на Изток“, бе руската реакция на това действие. После някои се учудват някои, че Русия възприема разширяването на НАТО като продължение на политиката Drang nach Osten.
Какво означава на практика “повече НАТО“? Това означава струпване на все повече и повече американски и западноевропейски военни части в Източна Европа, най-вече в близост до руските граници. И това движение започна далеч преди 24 февруари.
Но има и недоволни.
Например министър-председателят на Естония Кая Калас заяви преди дни пред “Файненшъл таймс“, цитирана от рускоезичното естонско издание “Делфи“, че не и харесва страната й да бъде унищожена при конфликт с Русия, и да чака половин година, за да бъде освободена от руска окупация, както било по план. Поради това Калас иска цяла дивизия на НАТО, а не просто някаква бойна група, каквато има в момента. Т.е. тя иска “още НАТО“ към “повечето НАТО“.
Прибалтика е трудна за отбрана, но отлична като плацдарм за настъпление, казват руски военни експерти. Колкото повече войски се струпват в Прибалтика и Полша, толкова повече Русия ще смята, че те се готвят да извършват внезапно нападение. Това е неизбежното мислене на военната тревога. В същото време ще укрепва и русофобското говорене на местните елити, предизвикателното поведение. В някакъв момент събитията може да се развият главоломно. Логиката на военната подготовка, взаимното недоверие и дори презрение могат да повлекат всички ни.
След 22 юни 1941 г. съветското, а сега руското съзнание, е обладано от мисълта: “Никога повече!“. Никога повече няма да допуснем врагът да навлезе навътре в наша територия, да я разори и да ни избие. Това бе и едно от обясненията (постфактум) за нападението над Украйна.
“Още НАТО“ не ни отдалечава от войната. Москва вижда нещата така:“Евросъюзът, заедно с НАТО събират съвременна коалиция за борба, а като цяло, за война с Руската федерация.“ Това заяви в петък в Баку руският външен министър Сергей Лавров.
“Защо дипломацията върви след ракетите и бомбите“, попита по време на Третия софийски икономически форум президента Румен Радев и обърна внимание, че липсата на дипломатическо решение на конфликта, разрушава европейските икономика. Залата нямаше как да му отговори. Това обаче паралелно и не свързано с президентския въпрос, направи популярният в последно време блогър, бившият руски президент и премиер Дмитрий Медведев. “Проблемът за израждането на европейската политика е свързано преди всичко с това, че тя стана бледен бек вокал на американските солисти.“
Може да не харесвате Медведев, защото е руснак или защото носи отговорност за войната в Украйна, но в едно е прав. Без солисти, в политиката Европа е обречена не просто да тича след събитията, но да се превърне в инструмент в чужди ръце. Ако вече не е станала.
от Георги Георгиев, в. "Земя"
НИЩО НОВО ПОД СЛЪНЦЕТО. Същата простотия и лакомия, както преди векове жалки потомци на иначе светъл народ. Никакъв анализ на миналото, дивашка неграмотност за настоящето и липсата на нормална визия за бъдещето. Всичко се повтаря: - За мен, тук и сега - това е цялата същност на болшинството двуноги маймуни в маймунското ни общество - жалко, но факт.
цитирайСветът е полудял и масово безумства.
Бог да пази рода человечески!
цитирайБог да пази рода человечески!
Да. Ще продължава така, докато последния Путинов кашик не напусне Украйна. Алтернативата е да пострадат всички идиоти на изток и на запад.
цитирайи тебеподобните, като искате стягайте си багажа и отивайте в У-край-на да се биете срещу руснаците.
Повечето хора, оабаче, не искат да са част от тази чужда нам война, която има потенциала да ескалира и заличи цивилизацията.
цитирайПовечето хора, оабаче, не искат да са част от тази чужда нам война, която има потенциала да ескалира и заличи цивилизацията.
raders написа:
Да. Ще продължава така, докато последния Путинов кашик не напусне Украйна. Алтернативата е да пострадат всички идиоти на изток и на запад.
Само евреина Зеленски се е заел да слугува на сатанистите и да жертва народа си. Горко на душата му, ако въобще има такава.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене