Постинг
27.06.2023 07:07 -
В САЩ започна глобално планирано финансово цунами
Днешната криза ще бъде използвана, за да принуди света да приеме нова глобална цифрова валута и всички пари ще бъдат централно емитирани и контролирани.
От създаването на Федералния резерв на САЩ преди повече от век всеки голям срив на финансовия пазар е бил умишлено предизвикан от него по политически мотиви. Ситуацията не е по-различна днес, тъй като очевидно Федералният резерв на САЩ действа с лихвеното си оръжие, за да срине най-големия спекулативен финансов балон в човешката история, балон, който той създаде. Глобалните катастрофи винаги започват в периферията, като например с австрийския Creditanstalt от 1931 г. или провала на Lehman Bros. през септември 2008 г. Решението на Федералния резерв от 15 юни тази година да наложи най-голямото увеличение на лихвите от почти 30 години насам, тъй като финансовите пазари вече са в срив, сега гарантира глобална депресия и дори по-лошо.
Степента на балона на „евтините кредити“, който Федералният резерв на САЩ, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Японската централна банка проектираха с изкупуване на облигации и поддържане на безпрецедентни почти нулеви или дори отрицателни лихвени проценти за 14 години, е отвъд въображението. Това, което предстои сега през следващите месеци, с изключение на драматичен обрат в политиката, е най-тежката икономическа депресия в историята досега.
Глобализацията
Политическият натиск зад глобализацията и създаването на Световната търговска организация с Маракешкото споразумение от 1994 г. гарантира, че напредналото промишлено производство на Запада, най-вече САЩ, може да използва „аутсорсинг“, за да създаде производство в страни с екстремно ниски заплати. Нито една страна не предложи по-голяма полза в края на 1990-те години от Китай. Китай се присъедини към СТО през 2001 г. и оттогава капиталовите потоци към производството в Китай от Запада са зашеметяващи. Същото се отнася и за натрупването на китайски дълг в долари. Сега тази глобална световна финансова структура, основана на рекорден дълг, започва да се разпада.
Когато Вашингтон умишлено позволи финансовия колапс на Lehman Bros през септември 2008 г., китайското ръководство реагира с паника и възложи безпрецедентен кредит на местните власти за изграждане на инфраструктура. Някои от проектите бяха нужни, като например мрежа от високоскоростни железопътни линии. Някои от тях бяха очевидно разточителни, като например изграждането на празни „призрачни градове“. За останалата част от света безпрецедентното търсене в Китай на строителна стомана, въглища, петрол, мед и други подобни суровини беше добре дошло, тъй като страховете от глобална депресия намаляха. Но действията на Федералния резерв на САЩ и ЕЦБ след 2008 г. и на съответните им правителства не направиха нищо, за да се справят със системните финансови злоупотреби на големите частни банки на Уолстрийт и Европа, както и в Хонконг.
Решението на Никсън от август 1971 г. да отдели щатския долар, световната резервна валута, от златото, отвори шлюзовете за глобалните парични потоци. Започна приемането на все по-толерантни закони, благоприятстващи неконтролираните финансови спекулации в САЩ и в чужбина. Това позволи създаването на толкова големи мегабанки, че правителството ги обяви за „твърде големи, за да фалират“. Това беше измислица, но населението повярва и ги спаси със стотици милиарди пари на данъкоплатците.
След кризата от 2008 г. Федералният резерв и други големи световни централни банки създадоха безпрецедентен кредит, така наречените „хеликоптерни пари“, за да спасят големите финансови институции. Заздравяването на реалната икономика не беше цел. В случая на Федералния резерв на САЩ, Японската централна банка, ЕЦБ и Английската централна банка, общо 25 трилиона долара бяха инжектирани в банковата система чрез „количествено облекчаване“ на закупуването на облигации, както и съмнителни активи като ценни книжа, обезпечени с ипотеки през последните 14 години.
Количествена лудост
Ето къде започна да става наистина зле. Най-големите банки на Уолстрийт като JP MorganChase, Wells Fargo, Citigroup или в Лондон – HSBC и Barclays, отпуснаха милиарди на големите си корпоративни клиенти. Кредитополучателите от своя страна използваха ликвидността, не за да инвестират в нови производствени технологии, а по-скоро за да надуят стойността на акциите на компанията си, така наречените обратни изкупувания на акции, наречени „максимизиране на стойността на акционерите“.
BlackRock, Fidelity, банки и други инвеститори се възползваха, за да реализират огромни печалби. От началото на облекчаването, предприето от Федералния резерв през 2008 г. до юли 2020 г., около 5 трилиона долара бяха инвестирани в такива обратни изкупувания на акции, създавайки най-голямото рали на фондовия пазар в историята. Всичко се финансира в този процес. Корпорациите са изплатили 3,8 трилиона долара дивиденти в периода от 2010 до 2019 година. Компании като Tesla, които никога не са печелили, стават по-ценни от Ford и GM, взети заедно. Криптовалутите като Bitcoin достигнаха пазарна капитализация от над 1 трилион долара до края на 2021 г. Тъй като парите на Федералния резерв текат свободно, банките и инвестиционните фондове инвестират във високорискови области с висока печалба като джънк облигации или дълг на развиващите се пазари на места като Турция, Индонезия, Китай.
Ерата след 2008 г. на количествено облекчаване и нулеви лихвени проценти на Федералния резерв доведе до абсурдна експанзия на държавния дълг на САЩ.
От януари 2020 г. Федералният резерв, Английската централна банка, Европейската централна банка и Японската централна банка са инжектирали общо 9 трилиона долара кредит с почти нулева лихва в световната банкова система. След промяната в политиката на Федералния резерв през септември 2019 г. тя даде възможност на Вашингтон да увеличи публичния дълг със зашеметяващите 10 трилиона долара за по-малко от 3 години. След това Федералният резерв отново тайно спаси Уолстрийт, като купуваше държавни облигации на стойност 120 милиарда долара на месец и ценни книжа, обезпечени с ипотеки, създавайки огромен балон на облигациите.
Безразсъдната администрация на Байдън започна да раздава трилиони в така наречените стимулиращи пари за борба с ненужните блокировки на икономиката.
Федералният дълг на САЩ нарасна от управляемите 35% от БВП през 1980 г. до повече от 129% от БВП днес. Само количествените облекчения на Федералния резерв, изкупуването на трилиони американски държавни и ипотечни дългове и почти нулевите лихви направиха това възможно. Сега Федералният резерв започна да размотава това и да изтегля ликвидност от икономиката с мерки за затягане, плюс повишаване на лихвите. Това е умишлено. Не става въпрос за неправилно преценяване инфлацията.
Енергийната криза задвижва колапса
За съжаление, Федералният резерв и други централни банки лъжат. Повишаването на лихвените проценти не лекува инфлацията. Целта е да се наложи глобално рестартиране на контрола върху световните активи, това е богатство, независимо дали са недвижими имоти, земеделска земя, производство на стоки, промишленост, дори вода. Федералният резерв знае много добре, че инфлацията едва започва да разкъсва световната икономика. Уникалното е, че сега мандатите за зелена енергия в целия индустриален свят за първи път водят до тази инфлационна криза, нещо умишлено игнорирано от Вашингтон, Брюксел или Берлин.
Глобалният недостиг на торове, покачващите се цени на природния газ и загубите на доставки на зърно или огромните разходи за торове и горива, или войната в Украйна гарантират, че най-късно през септември-октомври ще претърпим глобална допълнителна експлозия на цените на храните и енергията. Всички тези липси са резултат от умишлени политики.
Освен това далеч по-лошата инфлация е сигурна, поради патологичното настояване на водещите индустриални икономики в света, водени от антивъглеводородната програма на администрацията на Байдън. Този дневен ред се характеризира с удивителната глупост на министъра на енергетиката на САЩ, който заявява, че „вместо това купувайте електромобили“ като отговор на високите цени на бензина.
По същия начин Европейският съюз реши постепенно да премахне руския петрол и газ без жизнеспособен заместител, тъй като водещата му икономика, Германия, се стреми да затвори последния си ядрен реактор и да затвори повече въглищни централи. В резултат на това в Германия и други икономики от ЕС ще има спиране на тока тази зима, а цените на природния газ ще продължат да се покачват. През втората седмица на юни в Германия цените на газа се повишиха с още 60%. Както контролираното от Зелените германско правителство, така и Зелената програма „Готови за 55“ на Европейската комисия продължават да настояват за ненадеждна и скъпа вятърна и слънчева енергия за сметка на далеч по-евтини и надеждни въглеводороди, осигурявайки безпрецедентна инфлация, водена от енергийната политика.
Политиката на Федералния резерв
С повишението на лихвите от 0,75% от Федералния резерв, най-голямото от почти 30 години, и обещанието за още, централната банка на САЩ вече гарантира срив не само на дълговия балон на САЩ, но и на голяма част от глобалния дълг след 2008 г. от 303 трилиона долара. Повишаването на лихвените проценти след почти 15 години означава сриване на стойностите на облигациите. Облигациите, а не акциите, са сърцето на световната финансова система.
Лихвите по ипотечните кредити в САЩ вече са се удвоили само за 5 месеца до над 6%, а продажбите на жилища вече се сриват преди последното увеличение на лихвите. Американските корпорации поеха рекорден дълг благодарение на годините на ултра ниски лихви. Този корпоративен нефинансов дълг възлиза на 9 трилиона долара през 2006 г. Днес той надхвърля 18 трилиона долара. Сега голяма част от тези маргинални компании няма да могат да прехвърлят стария дълг с нов, а фалитите ще последват през следващите месеци. Козметичният гигант Revlon току-що обяви фалит.
Силно спекулативният, нерегулиран крипто пазар, воден от Bitcoin, се срива, тъй като инвеститорите осъзнават, че там няма спасяване. Миналия ноември светът на криптовалутите имаше оценка от 3 трилиона долара. Днес тя е по-малко от половината. Дори преди последното увеличение на лихвите от Федералния резерв, стойността на акциите на американските мегабанки беше загубила около 300 млрд.
Федералното правителство сега ще намери лихвената си цена за поемане на рекордните 30 трилиона долара федерален дълг далеч по-скъпа. За разлика от Голямата депресия през 1930-те години на миналия век, когато федералният дълг беше близо до нищо, днес правителството, особено след бюджетните мерки на Байдън, е на предела. САЩ се превръщат в икономика от Третия свят. Ако Федералният резерв вече не купува трилиони американски дълг, кой ще го направи? Китай? Япония? Малко вероятно.
Намаляване на задлъжнялостта на балона
След като Федералният резерв сега налага количествено затягане, изтегляйки десетки милиарди в облигации и други активи месечно, както и повишавайки основните лихвени проценти, финансовите пазари започнаха да намаляват задлъжнялостта. Това вероятно ще бъде дръзко, тъй като ключови играчи като BlackRock и Fidelity се стремят да контролират срива за свои цели. Но посоката е ясна.
До края на миналата година инвеститорите са взели назаем почти 1 трилион долара маржин дълг, за да купуват акции. Това беше в условията на нарастващ пазар. Сега важи обратното, а маржин кредитополучателите са принудени да дават повече обезпечения или да продават акциите си, за да избегнат неизпълнение. Това подхранва идващия срив.
С колапса както на акциите, така и на облигациите през следващите месеци, отиват частните пенсионни спестявания на десетки милиони американци в програми като 401-k. Кредитите за автомобили и други потребителски дългове в САЩ нараснаха през последното десетилетие до рекордните 4,3 трилиона долара в края на 2021 г. Сега лихвите по този дълг, особено по кредитните карти, ще скочат от вече високите 16%. Просрочията по тези заеми ще скочат до небето.
Извън САЩ това, което ще видим, тъй като Швейцарската национална банка, Английската банка и дори Европейската централна банка са принудени да следват Федералния резерв и да повишат лихвите, е глобална „снежна топка“ от фалити на фона на растящата инфлация, която лихвените проценти на централната банка нямат власт да контролират.
Около 27% от световния нефинансов корпоративен дълг се държи от китайски компании, оценени на 23 трилиона долара. Други 32 трилиона долара корпоративен дълг се държат от компании от САЩ и ЕС. Сега Китай е в разгара на най-тежката си икономическа криза от 30 години насам и дава малко признаци на възстановяване. Тъй като САЩ, най-големият клиент на Китай, изпада в икономическа депресия, кризата в Китай може само да се влоши. Това няма да е добре за световната икономика.
Италия, с национален дълг от 3,2 трилиона долара, има дълг към БВП от 150%. Само отрицателните лихвени проценти на ЕЦБ запазиха избухването на нова банкова криза. Сега тази експлозия е предварително програмирана въпреки успокояващите думи на Лагард от ЕЦБ. Япония, с ниво на дълг от 260%, е най-лошата от всички индустриални нации и е в капана на нулевите ставки с повече от 7,5 трилиона долара публичен дълг. Йената сега пада сериозно и дестабилизира цяла Азия.
Сърцето на световната финансова система, противно на общоприетото схващане, не са фондовите пазари. Това са пазарите на облигации – държавни, корпоративни и агентски облигации. Този пазар на облигации губи стойност, тъй като инфлацията скочи и лихвените проценти се повишиха от 2021 г. насам в САЩ и ЕС. В световен мащаб това включва около 250 трилиона долара стойност на активите – сума, която с всяко покачване на лихвите от Федералния резерв губи повече стойност. Последният път, когато имахме такъв голям обрат в стойностите на облигациите, беше преди четиридесет години в ерата на Пол Волкър с 20% лихвени проценти, за да „изтласкаме инфлацията“.
Тъй като цените на облигациите падат, стойността на банковия капитал пада. Най-изложени на подобна загуба на стойност са големите френски банки заедно с Deutsche Bank в ЕС, заедно с най-големите японски банки. Смята се, че американските банки като JP Morgan Chase са само малко по-малко изложени на голям срив на облигациите. Голяма част от риска им е скрит в задбалансови деривати и подобни. Въпреки това, за разлика от 2008 г., днес централните банки не могат да повторят още едно десетилетие на нулеви лихвени проценти и количествено затягане.
Този път, както вътрешни хора като бившия ръководител на Bank of England Марк Карни отбелязаха преди три години, кризата ще бъде използвана, за да принуди света да приеме нова цифрова валута на централната банка, свят, в който всички пари ще бъдат централно емитирани и контролирани. Това е, което хората от Световния икономически форум в Давос имат предвид. Няма да е добре. Глобално планираното финансово цунами току-що започна.
Авторът на анализа Ф. Уилям Енгдал е консултант по стратегически риск и преподавател, има диплома по политология от Принстънския университет и е автор на бестселъри на тема петрол и геополитика. Той е научен сътрудник на Центъра за изследване на глобализацията.
От създаването на Федералния резерв на САЩ преди повече от век всеки голям срив на финансовия пазар е бил умишлено предизвикан от него по политически мотиви. Ситуацията не е по-различна днес, тъй като очевидно Федералният резерв на САЩ действа с лихвеното си оръжие, за да срине най-големия спекулативен финансов балон в човешката история, балон, който той създаде. Глобалните катастрофи винаги започват в периферията, като например с австрийския Creditanstalt от 1931 г. или провала на Lehman Bros. през септември 2008 г. Решението на Федералния резерв от 15 юни тази година да наложи най-голямото увеличение на лихвите от почти 30 години насам, тъй като финансовите пазари вече са в срив, сега гарантира глобална депресия и дори по-лошо.
Степента на балона на „евтините кредити“, който Федералният резерв на САЩ, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Японската централна банка проектираха с изкупуване на облигации и поддържане на безпрецедентни почти нулеви или дори отрицателни лихвени проценти за 14 години, е отвъд въображението. Това, което предстои сега през следващите месеци, с изключение на драматичен обрат в политиката, е най-тежката икономическа депресия в историята досега.
Глобализацията
Политическият натиск зад глобализацията и създаването на Световната търговска организация с Маракешкото споразумение от 1994 г. гарантира, че напредналото промишлено производство на Запада, най-вече САЩ, може да използва „аутсорсинг“, за да създаде производство в страни с екстремно ниски заплати. Нито една страна не предложи по-голяма полза в края на 1990-те години от Китай. Китай се присъедини към СТО през 2001 г. и оттогава капиталовите потоци към производството в Китай от Запада са зашеметяващи. Същото се отнася и за натрупването на китайски дълг в долари. Сега тази глобална световна финансова структура, основана на рекорден дълг, започва да се разпада.
Когато Вашингтон умишлено позволи финансовия колапс на Lehman Bros през септември 2008 г., китайското ръководство реагира с паника и възложи безпрецедентен кредит на местните власти за изграждане на инфраструктура. Някои от проектите бяха нужни, като например мрежа от високоскоростни железопътни линии. Някои от тях бяха очевидно разточителни, като например изграждането на празни „призрачни градове“. За останалата част от света безпрецедентното търсене в Китай на строителна стомана, въглища, петрол, мед и други подобни суровини беше добре дошло, тъй като страховете от глобална депресия намаляха. Но действията на Федералния резерв на САЩ и ЕЦБ след 2008 г. и на съответните им правителства не направиха нищо, за да се справят със системните финансови злоупотреби на големите частни банки на Уолстрийт и Европа, както и в Хонконг.
Решението на Никсън от август 1971 г. да отдели щатския долар, световната резервна валута, от златото, отвори шлюзовете за глобалните парични потоци. Започна приемането на все по-толерантни закони, благоприятстващи неконтролираните финансови спекулации в САЩ и в чужбина. Това позволи създаването на толкова големи мегабанки, че правителството ги обяви за „твърде големи, за да фалират“. Това беше измислица, но населението повярва и ги спаси със стотици милиарди пари на данъкоплатците.
След кризата от 2008 г. Федералният резерв и други големи световни централни банки създадоха безпрецедентен кредит, така наречените „хеликоптерни пари“, за да спасят големите финансови институции. Заздравяването на реалната икономика не беше цел. В случая на Федералния резерв на САЩ, Японската централна банка, ЕЦБ и Английската централна банка, общо 25 трилиона долара бяха инжектирани в банковата система чрез „количествено облекчаване“ на закупуването на облигации, както и съмнителни активи като ценни книжа, обезпечени с ипотеки през последните 14 години.
Количествена лудост
Ето къде започна да става наистина зле. Най-големите банки на Уолстрийт като JP MorganChase, Wells Fargo, Citigroup или в Лондон – HSBC и Barclays, отпуснаха милиарди на големите си корпоративни клиенти. Кредитополучателите от своя страна използваха ликвидността, не за да инвестират в нови производствени технологии, а по-скоро за да надуят стойността на акциите на компанията си, така наречените обратни изкупувания на акции, наречени „максимизиране на стойността на акционерите“.
BlackRock, Fidelity, банки и други инвеститори се възползваха, за да реализират огромни печалби. От началото на облекчаването, предприето от Федералния резерв през 2008 г. до юли 2020 г., около 5 трилиона долара бяха инвестирани в такива обратни изкупувания на акции, създавайки най-голямото рали на фондовия пазар в историята. Всичко се финансира в този процес. Корпорациите са изплатили 3,8 трилиона долара дивиденти в периода от 2010 до 2019 година. Компании като Tesla, които никога не са печелили, стават по-ценни от Ford и GM, взети заедно. Криптовалутите като Bitcoin достигнаха пазарна капитализация от над 1 трилион долара до края на 2021 г. Тъй като парите на Федералния резерв текат свободно, банките и инвестиционните фондове инвестират във високорискови области с висока печалба като джънк облигации или дълг на развиващите се пазари на места като Турция, Индонезия, Китай.
Ерата след 2008 г. на количествено облекчаване и нулеви лихвени проценти на Федералния резерв доведе до абсурдна експанзия на държавния дълг на САЩ.
От януари 2020 г. Федералният резерв, Английската централна банка, Европейската централна банка и Японската централна банка са инжектирали общо 9 трилиона долара кредит с почти нулева лихва в световната банкова система. След промяната в политиката на Федералния резерв през септември 2019 г. тя даде възможност на Вашингтон да увеличи публичния дълг със зашеметяващите 10 трилиона долара за по-малко от 3 години. След това Федералният резерв отново тайно спаси Уолстрийт, като купуваше държавни облигации на стойност 120 милиарда долара на месец и ценни книжа, обезпечени с ипотеки, създавайки огромен балон на облигациите.
Безразсъдната администрация на Байдън започна да раздава трилиони в така наречените стимулиращи пари за борба с ненужните блокировки на икономиката.
Федералният дълг на САЩ нарасна от управляемите 35% от БВП през 1980 г. до повече от 129% от БВП днес. Само количествените облекчения на Федералния резерв, изкупуването на трилиони американски държавни и ипотечни дългове и почти нулевите лихви направиха това възможно. Сега Федералният резерв започна да размотава това и да изтегля ликвидност от икономиката с мерки за затягане, плюс повишаване на лихвите. Това е умишлено. Не става въпрос за неправилно преценяване инфлацията.
Енергийната криза задвижва колапса
За съжаление, Федералният резерв и други централни банки лъжат. Повишаването на лихвените проценти не лекува инфлацията. Целта е да се наложи глобално рестартиране на контрола върху световните активи, това е богатство, независимо дали са недвижими имоти, земеделска земя, производство на стоки, промишленост, дори вода. Федералният резерв знае много добре, че инфлацията едва започва да разкъсва световната икономика. Уникалното е, че сега мандатите за зелена енергия в целия индустриален свят за първи път водят до тази инфлационна криза, нещо умишлено игнорирано от Вашингтон, Брюксел или Берлин.
Глобалният недостиг на торове, покачващите се цени на природния газ и загубите на доставки на зърно или огромните разходи за торове и горива, или войната в Украйна гарантират, че най-късно през септември-октомври ще претърпим глобална допълнителна експлозия на цените на храните и енергията. Всички тези липси са резултат от умишлени политики.
Освен това далеч по-лошата инфлация е сигурна, поради патологичното настояване на водещите индустриални икономики в света, водени от антивъглеводородната програма на администрацията на Байдън. Този дневен ред се характеризира с удивителната глупост на министъра на енергетиката на САЩ, който заявява, че „вместо това купувайте електромобили“ като отговор на високите цени на бензина.
По същия начин Европейският съюз реши постепенно да премахне руския петрол и газ без жизнеспособен заместител, тъй като водещата му икономика, Германия, се стреми да затвори последния си ядрен реактор и да затвори повече въглищни централи. В резултат на това в Германия и други икономики от ЕС ще има спиране на тока тази зима, а цените на природния газ ще продължат да се покачват. През втората седмица на юни в Германия цените на газа се повишиха с още 60%. Както контролираното от Зелените германско правителство, така и Зелената програма „Готови за 55“ на Европейската комисия продължават да настояват за ненадеждна и скъпа вятърна и слънчева енергия за сметка на далеч по-евтини и надеждни въглеводороди, осигурявайки безпрецедентна инфлация, водена от енергийната политика.
Политиката на Федералния резерв
С повишението на лихвите от 0,75% от Федералния резерв, най-голямото от почти 30 години, и обещанието за още, централната банка на САЩ вече гарантира срив не само на дълговия балон на САЩ, но и на голяма част от глобалния дълг след 2008 г. от 303 трилиона долара. Повишаването на лихвените проценти след почти 15 години означава сриване на стойностите на облигациите. Облигациите, а не акциите, са сърцето на световната финансова система.
Лихвите по ипотечните кредити в САЩ вече са се удвоили само за 5 месеца до над 6%, а продажбите на жилища вече се сриват преди последното увеличение на лихвите. Американските корпорации поеха рекорден дълг благодарение на годините на ултра ниски лихви. Този корпоративен нефинансов дълг възлиза на 9 трилиона долара през 2006 г. Днес той надхвърля 18 трилиона долара. Сега голяма част от тези маргинални компании няма да могат да прехвърлят стария дълг с нов, а фалитите ще последват през следващите месеци. Козметичният гигант Revlon току-що обяви фалит.
Силно спекулативният, нерегулиран крипто пазар, воден от Bitcoin, се срива, тъй като инвеститорите осъзнават, че там няма спасяване. Миналия ноември светът на криптовалутите имаше оценка от 3 трилиона долара. Днес тя е по-малко от половината. Дори преди последното увеличение на лихвите от Федералния резерв, стойността на акциите на американските мегабанки беше загубила около 300 млрд.
Федералното правителство сега ще намери лихвената си цена за поемане на рекордните 30 трилиона долара федерален дълг далеч по-скъпа. За разлика от Голямата депресия през 1930-те години на миналия век, когато федералният дълг беше близо до нищо, днес правителството, особено след бюджетните мерки на Байдън, е на предела. САЩ се превръщат в икономика от Третия свят. Ако Федералният резерв вече не купува трилиони американски дълг, кой ще го направи? Китай? Япония? Малко вероятно.
Намаляване на задлъжнялостта на балона
След като Федералният резерв сега налага количествено затягане, изтегляйки десетки милиарди в облигации и други активи месечно, както и повишавайки основните лихвени проценти, финансовите пазари започнаха да намаляват задлъжнялостта. Това вероятно ще бъде дръзко, тъй като ключови играчи като BlackRock и Fidelity се стремят да контролират срива за свои цели. Но посоката е ясна.
До края на миналата година инвеститорите са взели назаем почти 1 трилион долара маржин дълг, за да купуват акции. Това беше в условията на нарастващ пазар. Сега важи обратното, а маржин кредитополучателите са принудени да дават повече обезпечения или да продават акциите си, за да избегнат неизпълнение. Това подхранва идващия срив.
С колапса както на акциите, така и на облигациите през следващите месеци, отиват частните пенсионни спестявания на десетки милиони американци в програми като 401-k. Кредитите за автомобили и други потребителски дългове в САЩ нараснаха през последното десетилетие до рекордните 4,3 трилиона долара в края на 2021 г. Сега лихвите по този дълг, особено по кредитните карти, ще скочат от вече високите 16%. Просрочията по тези заеми ще скочат до небето.
Извън САЩ това, което ще видим, тъй като Швейцарската национална банка, Английската банка и дори Европейската централна банка са принудени да следват Федералния резерв и да повишат лихвите, е глобална „снежна топка“ от фалити на фона на растящата инфлация, която лихвените проценти на централната банка нямат власт да контролират.
Около 27% от световния нефинансов корпоративен дълг се държи от китайски компании, оценени на 23 трилиона долара. Други 32 трилиона долара корпоративен дълг се държат от компании от САЩ и ЕС. Сега Китай е в разгара на най-тежката си икономическа криза от 30 години насам и дава малко признаци на възстановяване. Тъй като САЩ, най-големият клиент на Китай, изпада в икономическа депресия, кризата в Китай може само да се влоши. Това няма да е добре за световната икономика.
Италия, с национален дълг от 3,2 трилиона долара, има дълг към БВП от 150%. Само отрицателните лихвени проценти на ЕЦБ запазиха избухването на нова банкова криза. Сега тази експлозия е предварително програмирана въпреки успокояващите думи на Лагард от ЕЦБ. Япония, с ниво на дълг от 260%, е най-лошата от всички индустриални нации и е в капана на нулевите ставки с повече от 7,5 трилиона долара публичен дълг. Йената сега пада сериозно и дестабилизира цяла Азия.
Сърцето на световната финансова система, противно на общоприетото схващане, не са фондовите пазари. Това са пазарите на облигации – държавни, корпоративни и агентски облигации. Този пазар на облигации губи стойност, тъй като инфлацията скочи и лихвените проценти се повишиха от 2021 г. насам в САЩ и ЕС. В световен мащаб това включва около 250 трилиона долара стойност на активите – сума, която с всяко покачване на лихвите от Федералния резерв губи повече стойност. Последният път, когато имахме такъв голям обрат в стойностите на облигациите, беше преди четиридесет години в ерата на Пол Волкър с 20% лихвени проценти, за да „изтласкаме инфлацията“.
Тъй като цените на облигациите падат, стойността на банковия капитал пада. Най-изложени на подобна загуба на стойност са големите френски банки заедно с Deutsche Bank в ЕС, заедно с най-големите японски банки. Смята се, че американските банки като JP Morgan Chase са само малко по-малко изложени на голям срив на облигациите. Голяма част от риска им е скрит в задбалансови деривати и подобни. Въпреки това, за разлика от 2008 г., днес централните банки не могат да повторят още едно десетилетие на нулеви лихвени проценти и количествено затягане.
Този път, както вътрешни хора като бившия ръководител на Bank of England Марк Карни отбелязаха преди три години, кризата ще бъде използвана, за да принуди света да приеме нова цифрова валута на централната банка, свят, в който всички пари ще бъдат централно емитирани и контролирани. Това е, което хората от Световния икономически форум в Давос имат предвид. Няма да е добре. Глобално планираното финансово цунами току-що започна.
Авторът на анализа Ф. Уилям Енгдал е консултант по стратегически риск и преподавател, има диплома по политология от Принстънския университет и е автор на бестселъри на тема петрол и геополитика. Той е научен сътрудник на Центъра за изследване на глобализацията.
Ченнелинг: Зад оградата в Австралия!
В Япония десетки хиляди протестират срещ...
Хумор сатира и забава
В Япония десетки хиляди протестират срещ...
Хумор сатира и забава
Следващ постинг
Предишен постинг
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
