Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2012 14:03 - Доклад от конференция за неофашизма в Европа, организирана от фондация „Бузлуджа”, 25.2.2012
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 7649 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 08.06.2012 13:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Дирк Щегеман

ДЕСНИЯТ ПОПУЛИЗЪМ КАТО "ЛЕГИТИМИРАН" РАСИЗЪМ –

СВЪРЗВАЩО ЗВЕНО МЕЖДУ ОБЩЕСТВЕНИЯ "ЦЕНТЪР" И НЕОНАЦИЗМА *

ВЪВЕДЕНИЕ

Много се радвам, че мога да присъствам между вас, за да обсъдим един наистина интересен и за "Левицата" важен, дори обществено опасен политически проблем. Затова благодаря за поканата на организаторите и организаторките на мероприятието, която приех с удоволствие. Бях вече представен и повече подробности за моята личност не са и нужни. Ако има въпроси в това отношение, в края на дискусията съм на ваше разположение.

Но нека си дойдем на темата: Десният популизъм като "легитимиран" расизъм - свързващо звено между обществения "център" и неонацизма.

Няма какво да говоря специално за България, докладчиците след мен ше направят това много по-добре. С много по-голям интерес очаквам информациите, опита и гледните точки, които ще мога да взема и отнеса със себе си от тук. В Западна Европа, респ. в Германия отново броди един призрак. В случая нямам предвид комунизма: от него трябва да се страхуват само тези, които непрекъснато го рисуват на стената като заплаха пред обществото - това са господстващите капиталисти и тяхната система.

Става дума за друг един призрак. Един призрак, от който трябва да се страхува работническата класа. Призрак, който ако не е създаден от властващите, най-малко интензивно е бил отгледан от тях. Това e призракът на "десния популизъм". За него сигурно вече е писано и четено много в България. Но кой стои зад него? Какъв феномен описва това понятие? Какви политически форми, взаимодействие, комуникации и политическа идеология, респ. програматика са характерни за стоящите зад него групировки? Каква е връзката им с расизма; след като двете понятия се употребяват най-често заедно? За всичките тези въпроси няма окончателни отговори. Но въпреки всичко ще се опитам да разсея малко мъглата, която обгръща призракът на десният популизъм. И за целта ще се спра най-напред на обществената среда, която прави възможно неговото зараждане. Темата ми е: "Десният популизъм като "легитимиран" расизъм - свързващо звено между обществения "център" и неонацизма". От нея могат да бъдат изведени две тези:

1. Десният популизъм съдържа черти на расизмът, който играе ролята на свързващ елемент между всички дяснопопулистки партии и

2. Расизмът е свързващото звено между т.нар. "център" на обществото и неофашизма.

РАСИЗМЪТ КАТО СОЦИАЛНО ВЗАИМООТНОШЕНИЕ И СРЕДСТВО ЗА ЛЕГИТИМИРАНЕ

Расизмът е бил и още е протест на подтиснатите към подтисниците, на жертвите на социалните несправедливости към облагодетелстваните. Той характеризира социални взаимоотношения и властови отношения на господство. Расизмът е отличителната черта, която споделят всички дяснопопулистки партии и която ги обединява. И точно тази съществена негова структурна роля за капитализма трябва да бъде премълчана и прикривана. Защото, ако все пак расизъм без капитализъм е възможен, обратното е невъзможно. Защото, както Карл Маркс установи солидарността, равенството, справедливостта и хуманизмът нямат никакъв шанс във "врящия казан на конкурентната борба" (К.М.). В борбата на "всеки срещу всеки" се извършва едно присъщо на системата маргинализиране на индивиди и слоеве. Това създава постоянно както в глобален, тъй и в национален мащаб неравенство и неравностойност между членовете на обществото, за което е необходимо оправдание, приемливо както за печелившите, така и за губещите в конкурентната борба. Експлоатацията и подчинението трябва да изглеждат според него справедливи и да оправдават многообразните форми на репресии. И тази логика е следната: общественият статут на всеки е затова справедлив, защото жената си е жена, защото имигрантите са "чужденци" и преди всичко защото, и това е концепцията на легитимното неравенство, то е резултат от добрата или лоша работа на всеки един индивид, за което той сам си е отговорен. Или по-просто казано: "Който има, си го е заслужил, защото го има!" или "Всеки е сам господар на своето щастие". И това важи както за отделната нация, така и за цялото човечество. Чрез расизма се прикриват и легитимират социалните различия. От една страна, между държавите и обществата в международен план, а от друга между класите и прослойките в национален мащаб вътре в държавите и обществата, т.е. най-общо между господстващи и подчинени. По този начин расизъмът придобива една външно- и една вътрешно-политическа компонента. Във външнополитически аспект и по отношение на развиващите се страни не се противодейства на причините за емиграцията, а борбата се измества срещу емигрантите. Социалните проблеми на "Юга" се приписват по типично расистки начин на специфичната култура и манталитет на населяващите го народности, напълно пренебрегвайки политическите и социални фактори, при които те живеят. Те се обявяват за природно корумпирани и негодни за демократично самоопределение. Проблемите не се обясняват с глобалното разпределение на труда и с експлоатацията, на която са подложени. Затрудненията им се обявяват просто за "проблеми домашно производство". Във вътрешнополитически аспект на имигрантите се гледа не като на жертви на икономическите, социални или екологични последствия от политиката на индустриалните държави. Нищо подобно! Приемането им на емигранти се представя дори като хуманитарен жест от страна на развитите държави. При това в ЕС, респ. в Германия се допускат само онези от тях, които от демографска гледна точка се оценяват като икономически "полезни" или "годни за употреба". Останалите, които все пак са успели да се промъкнат в крепостта "Европа" се подллагат на дискриминация чрез затваряне в депортационни лагери, чрез труд срещу натурално заплащане в натура и чрез изолация. Тяхното присъствие в държавните служби, в университетите, съдилищата и пр. далеко под средното ниво свидетелства за целенасочено изолиране. Накратко казано: те са подложени на институционален расизъм. Обществените взаимоотношения, естествено се променят. Това значи, че се променят и начините за оправдание и легитимация на подобна политика. През последните години и десетилетия се наблюдават символични и дискурсивни промени в хода на "модернизирането" на така наречените "екстремни права". От една страна те са последица от глобализацията, от нарастващите миграционни движения, от масовата безработица, от орязването на социални придобивки, от изнасянето на производства в евтини страни, те са последица от подбиващата работните заплати конкуренция на имигрантите на трудовите пазари; всичко това съществено подобри икономически-социалния и политико-културния климат за влияние на десните партии не само в Германия, но и в цяла Европа. В това отношение могат да бъдат споменати успехите на: италианската "Allenanza Nationale" (AN), нa австрийската Freiheitliche Partei Oesterreichs (FPOe), на френския "Front National" (FN), на швейцарската "Народна партия" (SVP), на холандската Partij voor de Vrijheid (PVV), на белгийската Vlaams Blok (VB) или на германската "Schill-Partei. Предпоставки за възраждането на националистичаските, расистки и неонацистки тенденции допринесе и разпада на бившия социалистически блок в Източна Европа.

Немския социолог, Вилхелм Хайтмайер констатира в последните си изследвания възраждането в Германия на идеологията за социалната малоценност, изповядвана особено от заможните слоеве спрямо социално слабите и имигрантите. От страна на материално по-добре осигурените се започва " класова борба отгоре надолу", вследствие на която се забелязва "осезаемо застудяване в социалните отношения" в обществото. За този процес сериозен принос има и финансовия сенатор на Берлин, Тило Зарацин, който стана известен с препоръката си към трайно безработните, на които не им стигат държавните помощи за отопление, да си облекат по още един топъл пуловер и с рецептата си, как с по-малко от 4 евро на ден могат да се изхранват "здравословно, пълноценно и доволно". Тази препоръка, визираща традиционната издържливост на социално "слабите слоеве", бе адресирана предимно към арабското и турското малцинства и не остана незабелязана от управляващите политици.

Това заключение бе формулирано по забележителен начин от журналиста на списанние "Щтерн" Валтер Вюленвебер още през 2004 г.

"Доскоро политиците, социолозите и обществото бяха убедени, животът на социално слабите слоеве и общественото им поведение са резултат от тяхната бедност. Истината е точно обратната: бедността им е следствие от тяхното социално поведение и следствие от културата на ниските слоеве на обществото... Бедността не разболява. Лошото здравословно състояние на долните обществени слоеве не е резултат от липсата на пари, а от липсата на дисциплина. Недисциплинираността е един от белезите на новата субкултура на социалнослабите прослойки."

Междувпрочем тази аргументация се използва глобално и спрямо т.нар. развиващи се страни.

Тук не се търсят и отстраняват причините за социалната маргинализация. По-скоро засегнатите от нея се превръщат в причина за проблемите на обществото. Провежда се, например семинар за "интеграцията" на чужденци, който формира образа на чужденеца, "отказващ да се интегрира" и с това настройва обществото срещу тях и особено срещу мосюлманите. Хората не трябва да гледат на делението на обществото на "горен" и "долен" слой като на социално деление, а да го възприемат като етническо и културно разграничение. Не се разисква социалната ситуация и дискриминация, на която са изложени социално слабите, техния произход, тяхната култура, тяхната религиозна принадлежност и генетични заложби. Тези демагогско провокативни твърдения са свързани с опасни синдроми на расовата хигиена и негативната евгеника(1).

В общи линии могат да се откроят два основни признака на съвременния расизъм:

1. Изместване на значението между "раса" и "култура", при което последната излиза на по-преден план.

2. Изместване на неравенството към "различността", т.е. към правото да бъдеш различен.

И точно тук се появяват частичните различия, които могат да се открият между неонацисти и десни популисти. Тъй като дяснопопулистките формации и партии за разлика от неонацистките организации са признати за носители на демократичните ценности на гражданското общество, съществува негласно споразумение в обсъжданията да се говори не за раси, а за култури. Общото при тях е омразата към другите, т.е. към чужденците. Но и тогава се забелязват прилики с онези, от които те така много държат да се дистанцират, за да бъдат считани за част от демократичния спектър. Тъй като нарастването на определена група от населението хомогенизира и стереотипизира, също както и изключването на определени групи. Принадлежащите към тях се редуцират само по конкретни "културни отлики". По този начин те изразяват привързаност фактически по същите причини, по които те отричат расизмът на неонацистите. Плавният преход в двата начина на мислене не съществува само между неонацисти и десни популисти, но вътре в тези течения. Така например, германската неонацистка партия (NPD) изисква от една страна спиране на "достъпа на чужденци", но от друга съхранение на "етническото разнообразие". Десните популисти насочват расистката си пропаганда, състояща се от отрицателни квалификации най- вече срещу мосюлманите, сравнявайки ги с евреите, на които приписват само положителни качества. Политиката на дяснопопулистите и техните представители не е по- демократична, само защото те не демонстрират явно физическа агресивност. Те просто са и си остават расисти и социалдарвинисти. Ще поясня, че впоследствие ще употребявам понятието "десен популизъм", но винаги в мислени кавички, защото не го считам за много целесъоразно.

QUI BONO POPULISMUS

Не само по време на кризи, но най-често тогава търсенето на виновниците, респ. изкупителни жертви за случилите се неудачи се превръща в едно от любимите занимания на обществото. Тъй като винаги, когато нещо мащабно се провали, най-често грешката не се търси в неправилния избор на цел, в деструктивните социални взаимоотношения и структури, а се прехвърля непременно върху действията на личностите. По този начин причините за социалните проблеми се индивидуализират, респ. субективират. Приписването на нежелание, неспособност или дори съзнателна злонамереност на определени субекти за възникването на проблема колкото и да изглежда на лесно коригируем фактор, само отклонява вниманието от истинските причини и ги завоалира. Да се режат глави е по-лесно и удобно за всички решение, отколкото да се разрушават обществени взаимоотношения и целенасочено да се търси тяхната промяна. Социалдарвинизмът и расизмът както вътрешнополитически, така и външнополитически са най-удобните механизми за маргинализиране и легитимизиране.

Тук се намесва и "популизмът". Най-често между абстрактните категории в политиката и конкретните дадености в ежедневието, за които те се отнасят, стои като посредник езикът. Езикът е винаги продукт и огледало на обществото. В расисткото, сексисткото, антисемитското общество езикът е също белязан от расизъм, сексизъм и антисемитизъм, същите белези, който определят облика и на обществото. Наред с съзнателно употребените дискриминационни изказвания, има и по-скоро несъзнателноупотребени изрази, които са естествена съставна част от всекидневната реч, чиито дискириминационно съдържание остава без отговор, тъй като първоначалното им предназначение и историята на смисъла им са непознати. Но при т. нар. "популизъм" чрез езика съзнателно се проектират стереотипи и клишета върху лица или групи от лица, които трябва да бъдат изкупителни жертви за някакви проблеми в обществото. В крайна сметка целта е да се даде на обществото "грешна представа" (К.М.), изкривена картина на действителността. При търсенето и представянето на изкупителните жертви се подхожда прагматично. Като такива аргументи могат да послужат "отказът от работа, респ. мързеливостта на бедните", "нежеланието или невъзможността на емигрантите да се интегрират в обществото, религията или някакви други "културно-етнически причини", които са породили съответните обществени проблеми.

ПОПУЛИЗМЪТ - ЕДНО "ПОПУЛИСТКИ" МАСКИРАНО БОЙНО ПОНЯТИЕ.

Понятията "популизъм" и "упрекът за популизъм" дават облик на публичните дискусии и спорове особено през последните години. Тълкуването на понятието "популизъм" - подобно на това за "екстремизъм" и "тероризъм" - е предоставено на индивидуалността, или по-точно казано на умствения "произвол" на отделната личност (на господстващото мнение) и на целенасоченото политическо инструментализиране. Всеобщо призната и научно обоснована дефиниция за него няма. Ясно е, че латинската дума "popolus", т.е. "народ" образува същността на понятието и че "популизъм" на тази основа означава политика, която се стреми да поддържа "близост с народа". Това обяснение само по себе си не крие противоречия. Тъй като опита за тълкуване като "народност", респ."простота" сам по себе си не представлява проблемът, а по-скоро е целевата група, към която той е насочен и тя може да бъде разбирана и като "ethnos" и като "demos" и по този начин може да маркира като репер както "собствения" така и "общия народ". По същия начин има значение дали се прави политика в името на народа и/или за народа. Всъщност както "собствения" така и "общия народ" дават достатъчно възможности понятието да бъде натоварено с "народностно-националистично" съдържание. Дефиницията на Шуберт/Клайн, според която "популизмът" е политика, "която с користна цел се представя за близка до емоциите, предразсъдъците и страховете на населението и предлага привидно прости и ясни решения за политическите проблеми" във всеки случаи е твърде обща. Понятието не става по-ясно и с препратката към ключовата дума "демагогия".

Всъщност не се знае, дали прецизирането на понятието "популизъм" действително е необходимо, след като то е толкова променливо и разнообразно приложимо като политически инструмент. Това става особено ясно на примера на постоянно повдиганата тема за схемата "ляво - дясно". Съпоставянето на привидно левия популизъм с десния популизъм внушава подобно на "тоталитаризма" и произтичащия от него "дебат за екстремизма" едно приравняване на лявото и дясното, имащо за цел да се разграничи от самоопределилия се като демократичен "център". Внушава се, че на така наречения "център" в никакъв случай не може да му бъде приписан "популизъм". А тъкмо "демократичният център" е този, който търси изкупителни жертви и на които те успешно му бяха представени, както току що доказа изследването на Фондация "Фридрих Еберт" на тема "Центърът в кризата".

Принципно понятието "популизъм" е приложимо за всеки в политиката, в медиите и другаде, който в търсене на причините за появата на проблеми в обществото се абстрахира от социалните въпроси и се ориентира към търсене на индивидуализирания, респ. субективирания виновник, изключвайки от причините модела на обществената система и нейните структури. А тъй като левицата поставя въпросите за системата, тя не може да бъде определена като "популистка". И тъй като лявата й политика е задължена към честност и истина спрямо гражданите, то тогава е невъзможно съществуването и на "ляв популизъм" като системно явление и същност на лявата политика. Това, обаче, не изключва автоматично възможността леви политици примерно по време на лов на гласове за избори да лъжат електората, т.е. да използват "популистки" методи и техники за аргументиране.

"ДЯСНО ПОПУЛИСТКИ ПАРТИИ И ОРГАНИЗАЦИИ НА ПРИМЕРА С ГЕРМАНИЯ

Няма единно мнение за съдържание на понятието "популизъм" общо и за "десен популизъм" в частност, както и за тяхната употреба. По някои характерни свои особености "популизмът" може да се проследи далеко назад във времето, но връх на развитието си в международен план той получава през 20-тия век. От по-ново време е употребата на понятието "десен популизъм", което е не по-малко забулено в мъгла, отколкото научно обяснено. Въпреки това тези две понятия получиха гражданственост в публичното пространство и на Германия, без да се държи сметка за тяхната неустановеност. И понастоящем може да се констатира, че за организации като самопровъзгласилите се граждански движения "РRO - Германия" и "РAX - Европа", някои "Свободни сдружения на избирателите" и за расистки Интернет-блогове като "Politically Incorrect" основна черта е подстрекаването срещу мосюлманите. Под булото на критика на исляма, на дебати за свобода на мненията и по въпросите за интеграцията, за правата на гражданите и на жените те се опитват да насаждат расистка неприязън чрез пропаганда за изграждане на едно затворено "християно-юдейско западно общество. Ислямът се използва като инструмент за осъществяване на социална сегрегация, дискриминация и маниакална нужда от сигурност чрез легитимно орязване на основни човешки права.

Факт е, че определени партии и организации и тяхните представители стимулират укрепването на народностно-националистични традиции, предразсъдъци и страхове, за да ги използват за собствени политически цели. Най-често се употребяват социалдарвинистки, респ. шовинистични и расистки стереотипи и се предлагат съответни решения. Прилагат се методи, използвани от т. нар. "Нова десница": подстрекателство, лъжи, полуистини, привиден научен подход, клевети, дискриминация, маргинализиране, демонизиране, оскърбление, сплашване, унижение, криминализиране и пр. и т.н. Това означава, че трябва да се даде решителен отпор на опита да се представи "десния популизъм" като демократично по-пречистен и по-умерен еквивалент на "десния екстремизъм". Защото, както казва Кристоф Бутервеге, той е по-скоро негов особен вариант. Спорно е, доколко могат да се нарекат "дяснопопулистки" само онези партии, организации, течения, които превръщат дуализма на понятията "народ", "население", респ. "пълнолетни граждани" и "елит", "държавна бюрокрация", т.е. "политическа класа" в основно съдържание на своята агитация и пропаганда без да демонстрират агресивност и да опитват със сила да постигат своите цели. И то не само заради употребата на насилие. Защото в хода на организираните от тези организации расистки разисквания на тема "пълзящо ислямизиране" многократни се наблюдаваха посегателства и нападения над джамии и отделни мосюлмани. Духовните подбудители не са ли също отговорни за предизвиканите пожари? Не е ли също насилие държавната политика, провеждана под натиска на тези групировки спрямо бегълци, имигранти и цигани? Всичко това буди подозрения и от друга гледна точка. Групировките, особено като "Рго"-движенията, "Рах Европа", "Politically Incorrect" или "Свобода" поддържат, освен идейни контакти и въпреки официално обявеното дистанциране, но и директни връзки с открито расистки или неонацистки партии и организации и отделни личности. Това е особено очебийно при "Рго"-движенията. Една част от тяхните функционери, членове и симпатизанти произхождат от расистки партии като NPD, DVU, REP и други. Основните дискусионнни теми на "дяснопопулистите" днес са: граждани срещу "корумпирания елит", националната идентичност срещу диктатурата на ЕС и глобализацията, пренаселението с чужденци и мултикултурната вълна. Тези партии се опитват да представят своите формирования за хомогеннти, исторически израснали организации, които се борят против влизането на Турция в ЕС, за вътрешна сигурност и против криминалните престъпления, срещу опекунството на държавата, лявата идеологическа диктатура, необуздания свободен пазар, но и срещу част от социално осигурените от държавата "заслужили" граждани. Тази тематика се прилага от различните "дяснопопулистки" партии с различна интензивност и с облик, съобразен с особеностите на региона. Те се опитват да се дистанцират в самоопределението, в реториката и при появата си пред обществеността от нацистките и расистки партии и организации, за да минат в очите на обществеността като представители на "демократичния спектър". Подкрепени от атентатите от 2001 г. в Ню Йорк на "дяснопопулистките" европейски партии се отдаде възможност под мантията на "критика на исляма" да всеят настроения и страхове срещу имигрантите, особено срещу мосюлманите. И това не беше трудно след като "ислямът бе превърнат в образ на глобалния нов враг, а неговите последователи - в потенциални "терористи". Мосюлмани се срещат също в Европа и Германия. В тази обща група "ислям" се сумират всички араби и турци (включително и секуларизираните, християните и принадлежащите към други религии). На мосюлманите генерално им се приписват фактически всички непроменими биологично-културни, наследствени, отрицателни качества, свързани от социалдарвинистките стереотипи с особеностите на "долните" социалнослаби слоеве. И това е така, защото голяма част от имигрантите са от тези слоеве и то благодарение на десетилетната сегрегационна и дискриминационна политика спрямо тях. Те изглеждат предопределени да бъдат изкупителни жертви. Стратегията на десните популисти обещава да успее, както показват изборните резултати в различни европейски страни. Симптоматична за нея е австрийският десен политик Йорг Хайдер и неговата расистка партия - FPOe. На "Партията на правовата офанзива" (РRO), прекръстена впоследствие на името на своя основател Роналд Шил в партията на Шил, която използва в политиката си и лозунги срещу имигрантите, за първи път през 2001 г. се отдаде възможност да вземе участие в регионално правителство на Германия като "дяснопопулистка" партия.

(1) Eugenik - научен клон на "Човешката генетика", занимаващ се с стимулиране на правилното генетично свързване на индивидите при размножението им и подтискане на непровилното им генетично съчетание, който обслужва идеите за расова чистота. (Бел.прев.).

Превод: Аладжов



Тагове:   неофашизъм,


Гласувай:
5
2



1. d3bep - Аве, още ли се занимавате с фашизъм и ...
20.03.2012 11:03
Аве, още ли се занимавате с фашизъм и комунизъм?
Това човешката глупост няма спирачки, признавам си.
25 години след комунизма още комунизма ни е виновен.
На него пък му е виновен неофашизма и футбола, че има запалянковци...

Аз па мисля че всичките, дето плямпат постоянно против фашизъм и против комунизъм трябва да ги изловим, да ги затворим в клетки и да ги показваме срещу пари, в непосредствена близост до шимпанзетата за да им крадат последните храната и да се разбира кой е по - умен и на какви са ни правили.
Тея.. простотии, спонсорирани от фондации и прочие, служат само за едно:

РАЗДЕЛЯТ ОБЩЕСТВОТО.
Разделяй и владей.
Няма лош комунизъм, комунизмът е супер ако има свестни управници. Ние комунизъм не сме видели, няма и да видим.
Няма лош капитализъм ако е планиран като обществена система, но не е, има извъртен така че 1-2 да печелят а останалите да са в г**ната. ТОва е факт днес. Равен старт.. Дъра бъра.. След рестарт евентуално.

При положение, че ние не познаваме
- нито комунизма;
- нито фашизма;
- нито капитализма...

Изобщо не мога да си представя защо вече 70 години само за тях бълнуваме, само че от различни гледни точки...
Всъщност представям си го.
Нарича се:
"РАЗДЕЛЯЙ И ВЛАДЕЙ"...
През цялото време НИЕ СМЕ БАЛАМИТЕ, но пък СИ ИМАМЕ ВРАГ, който постоянно ни се повтаря и ни се сочи с пръст. 40 години беше фашизма, сега 25 е комунизма, после, убеден съм, не сте малки, ще измислите и нещо друго...
А резултатът: Ние сме тотално и безъвзвратно разделени без дори да сме наясно защо, всеки мрази някой, който е предимно в главата му...
Чудя се дали българскяит народ е наистина умен и по някое време ще се осъзнае...
ЧЕ МУ СМЕНЯТ ПЛОЧАТА, НО ЛУДНИЦАТА ОСТАВА СЪЩАТА...
За съжаление аз засега като общество, не като отделни хора - не виждам и грам от така прословутия и митологичен български разум...

Хай поздрави на борбата срещу фашизЪма и капитализЪма, и от друга страна долу комунизЪма и живковизЪма. А патриотизъма, хурки да яде.
цитирай
2. rakurs - пак опити
20.03.2012 21:09
за облъчване,не нам,може да сме подвластни,но разума си ни е здрав.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 1233602
Постинги: 782
Коментари: 1109
Гласове: 5395
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31