Капитализ­мът дейс­тва като злокачес­т­вен тумор. Раз­рас­тва се без­с­пир с пълно пренеб­режение към човечес­т­вото или природата

Днешната му катас­т­рофа показа ясно, че запад­ното капиталис­тическо управ­ление не може да осигури нищо освен несигур­ността за 99% от населението, като същев­ременно дава свръхком­фор­тен живот само на 1% от човечес­т­вото

  Внимание: Чичо Сам пак нещо се опитва да ви лъже и баламосва

Енер­гий­ната криза в Европа, прокси вой­ната в Украйна, бун­тът в Глобал­ния Юг и раз­ширяването на БРИКС са прояв­ления на упадъка на запад­ния империализъм и нарас­т­ващите противоречия на светов­ната капиталис­тическа сис­тема. Слабите и уморени капиталис­тически елити на Запада, опиянени от соб­с­т­вената си власт, без­чув­с­т­вени към човеш­ката болка, нес­пособни на човешка емпатия, изг­леж­дат днес голи – крале без дрехи.

Докато американ­с­ката и европейска империи са в упадък, тях­ното колек­тивно невежес­тво става все по-явно. Явни са опитите им да заличат минали кризи и прес­тъп­ления. Големите империалис­тически войни от 20-ти век изг­леж­дат за управ­ляващата класа просто индивидуални провали в една иначе здрава сис­тема, основана на зас­луги, гор­дост, свобода и демок­рация. Ужасяващите дейс­т­вия, извър­шени от Великоб­ритания, Фран­ция и Съединените щати в останалия свят никога не се осъж­дат категорично – само когато се налага, срещу тях се въз­разява бегло и неясно.

В продъл­жаващата прокси война в Украйна Западът бяга от мир­ните преговори и налива пари в оръжей­ната индус­т­рия в опит да спре убийс­т­вата чрез убийс­тва. Това е пример за така наречения „капитализъм на бед­с­т­вията“ и отразява логиката на капиталиста: „никога не оставяйте кризата да си отиде нап­разно“. И все пак лип­сата на под­к­репа в Глобал­ния юг за прокси вой­ната, водена от Съединените щати и тех­ните васали – чудовището на Фран­кен­щайн от НАТО – показа, че повечето дър­жави в света не се придър­жат към бинар­ната логика на Вашин­г­тон, според която „или сте с нас или срещу нас”. Това отдалечаване от досегаш­ното принудително сближаване със Запада също раз­кри крех­костта на самия блок НАТО.

Страните от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) заедно пред­с­тав­ляват приб­лизително 40% от светов­ното население.

Този блок от дър­жави успя да се запази единен по време на кон­ф­ликта в Украйна. Нещо повече, той започна да се раз­ширява в BRICS+, като се стреми да добави нови дър­жави към себе си, като начало това са Аржен­тина и Иран . Има дори обсъж­дане на BRICS+, което потен­циално да включва и Тур­ция, Египет и Саудит­ска Арабия . Саудит­ска Арабия, дъл­гогодишен западен съюз­ник, е точно страната, която съз­даде въз­мож­ности американ­с­ката империя да продължи да под­държа огромни дефицити от 70-те години на миналия век на базата на пет­родолара. Но сега Рияд като че ли вече се отказва от традицион­ната си позиция на васал. Саудит­ска Арабия вече заема твърда позиция в рам­ките на ОПЕК+, което означава под­дър­жане на тесни връзки с Русия. Меж­дув­ременно Съединените щати се опитаха да убедят Венецуела да осигури пет­рол, за да облекчи енер­гий­ната криза на Запада, след като десетилетия преди това бяха третирали свър­заното с Уго Чавес правител­с­тво като парий. Това е огромен неус­пех на брутал­ната кам­пания на Запада на сан­к­ции и блокада срещу Венецуела и ней­ния народ.

Още по-фрапантен е отказът на повечето страни по света да приемат еднос­т­ран­ните сан­к­ции, които Западът наложи на Русия. Някогаш­ната готов­ност да се след­ват запад­ните указания сега вече я няма. Със Съединените щати са само обичай­ните заподоз­рени: неолиберал­ният Европейски съюз, Авс­т­ралия, Япония и още няколко страни. Голямата част от останалия свят отх­върли 500-годишното колониално управ­ление на Запада.

Десетилетия империалис­тическа война срещу комунизма потис­каха антикапиталис­тичес­ките идеологии

, зат­руд­нявайки въз­ник­ването на алтер­нативи.

Смаз­ването на антикапиталис­тичес­кото ляво движение (което сега бавно започва да се появява отново) даде зелена свет­лина на капитализма да се наложи над народите по света, което доведе до колонизация на тех­ните сърца и умове в мащаб, който никога не е същес­т­вувал преди. Това беше неолиберал­ната фаза на капитализма. В същото време лип­сата на значими алтер­нативи на капитализма през пос­лед­ните десетилетия поп­речи на капиталис­тичес­ките елити да прех­вър­лят отговор­ността за проб­лемите, които съз­дават, и да обвиняват за това кон­курен­тни сис­теми или идеологии.

Сега, когато тези проб­леми рязко се изос­т­риха мейн­с­т­рийм медиите и политичес­ката класа на Запад се опит­ват да хвър­лят в изкупителна жер­тва имиг­ран­тите, „другите“, Китай и Русия.

И все пак сред големите маси от хора по света има общото усещане, че това, което е необ­ходимо, е:

1. социална промяна;

2. стабилно бъдеще, където бол­ката на социално и индивидуално ниво не се прев­ръща в пос­тоянна нор­мал­ност;

3. устой­чив свят, който може да остане обитаем;

4. здрави социални отношения;

5. сигур­ност на работ­ното място, способ­ността да осигурите семейс­т­вото си, без да живеете от зап­лата до зап­лата.

Хората по света искат това, защото животът, пълен с без­покойс­тво и отчаяние, не е проб­лем само на Третия свят; той е широко раз­п­рос­т­ранен и в импер­с­кото ядро ​​на Запада. И не някой друг, не чужда идеология съз­даде тези проб­леми. Това бе резул­тат на соб­с­т­вените политики на запад­ните правител­с­тва – политики на егоизъм, раз­рушение, гос­под­с­тво и стремеж към печалба, които са самата същ­ност на капиталис­тичес­ката идеология.

Капитализ­мът дейс­тва като злокачес­т­вен тумор. Раз­рас­тва се без­с­пир с пълно пренеб­режение към човечес­т­вото или природата. Докато историчес­кият въз­ход на капитализма на Запад се основаваше на стоковото произ­вод­с­тво, неговият харак­тер, свър­зан с тър­сене на печалба и екс­пан­зия изис­к­ваше износ на капитал. По този начин запад­ният капитализъм пренасочи произ­вод­с­т­вото другаде, в по-бедните дър­жави в света, така че неговата средна класа да може да се почув­с­тва освободена и пречис­тена от умората и „мръсотията“ на ръч­ния труд.

Освен това, кон­т­ролирайки потока от капитали, Западът можеше да кон­т­ролира и динамиката на изнесените надалеч индус­т­рии. Когато мес­т­ните правител­с­тва в дър­жавите, в които бяха изнесени тези индус­т­рии се опитаха да си вър­нат природ­ните ресурси в полза на соб­с­т­веното си население, запад­ните капиталис­тически елити изпол­з­ваха своите под­с­тавени лица – ком­п­радор­ски политици, съдебни сис­теми, бюрок­рати, идеолози, мозъчни тръс­тове, военни и милиции – за да нап­равят така, че мес­т­ните национални интереси да не над­делеят.

Тази динамика бе в продъл­жение на много десетилетия успешна. Мал­кото неус­пехи на запад­ния капитализъм в страни като Куба, Северна Корея, Венецуела и Никарагуа бяха зак­лей­мени от него и тези страни бяха сан­к­ционирани и мач­кани чрез харак­терни за мафията маневри на изнуд­ване, измама, зап­лахи, сплаш­ване и сег­регация.

Имаше няколко фак­тора, под­дър­жащи хегемонията на запад­ния неолиберален капитализъм в световен план през пос­лед­ните няколко десетилетия:

1. липса на дос­татъчно силни алтер­нативи, оспор­ващи запад­ния империализъм,

2. рис­кът да се сблъс­кате с брутално противодейс­т­вие от негова страна и да бъдете блокирани и мач­кани от него, и

3. труд­ността при коор­диниране между страните и организиране на колек­тивна алтер­натива на гос­под­с­т­вото на запад­ния еднополюсен свят.

Ситуацията днес обаче изг­лежда съдържа нещо ново.

Огром­ният отказ на Глобал­ния Юг да се съоб­рази със запад­ните сан­к­ции срещу Русия на фона на прокси вой­ната на НАТО в Украйна показа, че хегемонията на Запада е изп­равена пред сериозна предиз­викател­с­тво. Това нарас­т­ващо сис­темно предиз­викател­с­тво има множес­тво измерения.

Първо, легитим­ността на капитализма беше раз­тър­сена от финан­совата криза от 2008 г., която за голяма част от света все още продъл­жава. Тази катас­т­рофа показа ясно, че запад­ното капиталис­тическо управ­ление не може да осигури нищо освен несигур­ността за 99% от населението, като същев­ременно дава ком­фор­тен живот само на 1% от човечес­т­вото.

Второ, повече от десетилетие Русия планира алтер­натива на сис­темата за финан­сови съоб­щения SWIFT и поне от 2012 г. Китай започна да раз­работва своя соб­с­т­вена. Това сближи двете страни на финан­сово ниво.

Изк­люч­ването на Русия от SWIFT от страна на Запада в отговор на вой­ната в Украйна ще има голям обратен ефект, защото слага край на запад­ния монопол върху глобал­ния поток от финан­сови капитали и дава тласък на съв­мес­тен китайско-руски проект за съз­даване на алтер­натива, която прив­лича дър­жавите от Третия свят.

Запад­ната финан­сова война срещу Русия съз­даде въз­мож­ности, които поз­волиха на американ­с­ката империя да фун­к­ционира от 70-те години на миналия век на базата на без­раз­борно печатане на долари и продажба на дъл­гове. Като се има пред­вид, че

Европейс­кият съюз показа, че дейс­тва като васал на САЩ

, това без­раз­борно печатане и скорос­т­ното увеличаване на всички дъл­гове ще продъл­жат да рас­тат, докато станат твърде големи, за да им бъде намерено решение. И нак­рая, енер­гий­ната криза, която запад­ните сан­к­ции срещу Русия отп­рищиха в Европа накара всички да видят ясно, че капитализ­мът изис­ква големи количес­тва енер­гия, за да произ­вежда пос­тоянен поток от стоки. Това под­чер­тава пред страните от Третия свят голямото значение на тех­ните природни ресурси и под­чер­тава нерав­нос­той­ната диалек­тика между гос­подар и роб.

Докато Третият свят няма нито военен, нито финан­сов капацитет, за да се противопос­тави изрично на запад­ния империализъм, ресур­сите, които притежава, му дават изк­лючително голяма власт.

Западът просто не може да фун­к­ционира без пос­тоян­ния поток от ресурси, добивани отвъд океана – обик­новено от страни от Третия свят, които след това се тран­с­фор­мират другаде, под негово управ­ление, чрез капиталис­тическо произ­вод­с­тво, в продукти, които се продават. Този процес е това, което поз­волява на Запада да реализира такива огромни печалби. Това измерение на потока от ресурси често се приема за даденост. Но един опит за коор­динация от страна на произ­водителите на енер­гия от Юга може да пос­тави Запада на колене само за сед­мици или поне да даде въз­мож­ност на страните от Третия свят да започ­нат да съз­дават соб­с­т­вени национални и регионални проекти извън опеката на капиталис­тичес­кия империализъм. Светът се движи от „голямата шах­матна дъска“ на Збиг­нев Бжежин­ски към нова игра със слож­ността на китайс­ката Weiqi (популярна на Запад като Го). И не само Крал Капитализ­мът е гол, но няма никой на кор­милото, докато той тласка кораба на светов­ното раз­витие нап­раво към цен­търа на раз­рас­т­ваща се и все по-страшна за него буря.

oт Жоао Ромейро Ермето

*Авторът е учен, родом от Бразилия, където е учил инженер­с­тво и след това икономика в Универ­ситета в Сан Пауло. По време на катак­лиз­мите на финан­совата криза той работи като инвес­тиционен бан­кер и след това основава ком­пания, която произ­вежда и популяризира изкус­тво и кул­тура. През 2013 г. емиг­рира в Гер­мания, учи философия и кул­тура и защитава док­тор­ска степен по философия. Изс­лед­ванията му се фокусират върху критиката на капитализма 

Да не забравяме, че Сталин унищожи в концентрационните съветски лагери около 50 милиона души. Това е абсолютен световен рекорд на всички времена в човешката история. Време е да се намери един по-справедлив обществен ред. Според мен такъв е възможен. За това свидетелства "Държавата" на Платон, а също и съчиненията на Томазо Кампанела, Томас Мор, Робърт Оуен и Сен Симон. Най-перспективни ми изглеждат идеите на Сен Симон, защото покровителстват научния елит.

данните за жертвите от Сталин са изключително силно завишени.
Няма как да са 50 мил., защото СССР преди ВСВ имат около 190 мил. граждани.
Жертвите от войната са около 26 мил. Ако жертвите на Сталин са наистина 50 мил. то следва след ВСВ Съветите да имат само около 120 мил. жители, а това не е така. Населението след 9.5.1945г. е около 170 мил.

Освен това ГУЛАГ в СССР са трудово-възпитателни лагери, а не фабрики за унищожение каквито е имало в Германия през ВСВ. Може сред интернираните да са умряли около 1 мил. от недохранване, студ, преумора или болести, но никога там не са били унищожавани умишлено и ситематично хора както в немските концлагери.

Иначе е консенс, че сегашната система вече не е в състояние да реши никой от назрялите проблеми на човечеството и планетата - нито бедността, нито неравенството, нито разпределението, нито екологоята, нито мирът, нито дори вече прехраната на населението от т.нар. „златен“ милиард.

Жоао Ромейро Ермето не еслучил с Германия. Там капитализмът е един от най– човешките и устойчивите.

е бил принуден да емигрира, за да не пострада физически в Бразилия, там капиталистите са истински зверове с частни армии, безследно изчезнали и т.н.
Имах позната бразилка, която ми е разказвала чудеса какви зверства са вършили там капиталистите.

Затова хората не могат да бъдат равни, защото някои от тях просто нямат съвест. Сталин не прие господството на долара и направи Русия богата държава.